Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Изумително — възкликна Пъг. Опитът му с една реалност, в която бяха пребивавали със сина му и Накор, дребния комарджия, с когото дълги години бяха приятели — по времето на дасатската инвазия на Келеуан — бе пробудил интереса към други подобни невидими светове. За негово постоянно недоволство обаче съществуваше съвсем оскъдна информация по този въпрос, както и за демоните.
— Е, каквото и да беше, беше си страшно да се изправиш срещу него — продължи Джоми. — Не съм сигурен обаче дали има някаква връзка с разследванията в района на Куорските върхове.
— И аз — рече Пъг. — Но е ясно, че тези Черни кепета служат на някого или на нещо и вече десет години проявяват интерес към Върховете на Куор.
— Свен'гар-рите — обади се отец-епископът. — Макар да не знаем почти нищо за природата им, освен че са необикновено красиви създания, ни е известно, че притежават сила и че могат да викат духове…
— Духове? — прекъсна го Амиранта. — Срещали сте духове?
— Аз съм срещал — рече Джоми. — Или нещо подобно на дух.
— Разкажи ми — подкани го Амиранта.
Джоми разказа, че е бил преследван от странни човекоподобни същества, яхнали огромни, приличащи на вълци зверове, които било почти невъзможно да разгледаш, освен като тъмни петна в периферията на полезрението.
Миранда, която досега бе мълчала, каза:
— Аз помогнах за унищожаването им. — Описа лагера им и се обърна към своя съпруг.
— Доколкото успяхме да определим — взе думата Пъг, — това са създания, идещи от пустошта, сродни на Страховитите, или Ужасите, като техни призраци или духове. Срещал съм Страховити на два пъти и още няколко пъти техни по-дребни сродници.
— Уважението ми към теб вече няма граници — произнесе Амиранта и в гласа му нямаше и следа от насмешка. — Нито едно живо същество, доколкото ми е известно, не се е изправяло срещу Ужасите. Призраците и духовете също не са от демоничното царство. Те са нещо… различно.
— Какво? — попита Джоми.
— Нямаме представа — призна Пъг. — Знаем само, че идват отнякъде отвъд Седемте ада или Небеса. — Погледна Амиранта и добави. — Те са твари на Пустошта.
— Имам чувството, че прикривате някои неща — рече Амиранта, — но в края на краищата това е ваше право. — Присви очи и се вгледа внимателно в Пъг. — Освен това, изглежда, знаете доста работи за демонското царство.
Пъг мълчеше. Всички останали бяха втренчили очи в него. Сандрина остави лъжицата, отец-епископът постъпи по същия начин с чашата си. Пъг забеляза, че при вратата стоят двама ученици с подноси с плодове и им каза:
— Идете да учите. Благодаря ви.
Младежите оставиха плодовете, после излязоха и около масата останаха само гостите на Пъг.
— Кажи им — подкани го Миранда. — Кажи им всичко. Те заслужават да знаят.
И Пъг заговори тихо:
— Всички знаете за нашествието срещу Островното кралство от армията на Изумрудената кралица. За повечето от вас това е древна история. Миранда и аз обаче сме живи свидетели.
Амиранта мълчеше. Той също помнеше опустошенията, извършени в родната му земя от армиите на Изумрудената кралица, когато бе още младеж.
— Има някои неща, свързани с онова време, за които не бих искал да говоря. Въпроси, на които няма да отговарям. Но това, което ще ви кажа, е самата истина.
Всички мълчаха и го гледаха напрегнато.
Миранда знаеше за какво говори, тъй като тя също бе с него тогава. Помнеше всичко, което бе казал Накор за Петия кръг, и какво бяха разбрали, докато се намираха на унищожения свят Шила, как бе видяла баща си, Макрос, да се сражава с демонския крал Маарг и как бе разговаряла с обладания демон, попаднал под властта на Ханам, сааурския хранител на знания. Само Миранда, Пъг и Магнус знаеха, че макар Накор да бе един от най-доверените им сподвижници, той също така бе инструмент на Банат, наричан още Калкин, Бога на крадците и лъжците.
— Отче-епископе — продължи Пъг, — една от причините вашият върховен жрец в Риланон да ни запознае преди много години бе, защото много от това, което се случва тук, е в служба на един по-висш ред, факт, скрит за мнозинството от работещите при нас. — Той премести поглед от едно лице на друго и накрая го спря на Непреклонния рицар. — Всички вие сте постъпили на служба по различни причини, или поне така предполагате. Твоята роля — рече той на Амиранта — все още не ми е съвсем ясна, но подозирам, че е било жизненоважно да те намерим. Демони започнаха да се появяват на неочаквани места, без да бъдат призовани. — При тези думи очите на Амиранта се разшириха, но той не каза нищо. Пъг помълча малко, после продължи: — Отец-епископът Крийган, Джоми и Миранда го знаят, но вие двамата не. — Той посочи Амиранта и Сандрина. — Сред общността на този остров ние служим на една по-възвишена клауза чрез организация, наречена Конклав на сенките. Необходимостта налага да сме тайна организация, поддържаща специални връзки с управниците на трите най-могъщи нации тук на Триагия.