Връхлита страховит легион

— Аноредели? — попита Гуламендис. — Това значи Слънчев народ. Не бях чувал за тях.

— Те са пазителите на куорите и свен'гар-рите.

Гуламендис повдигна учудено вежди.

— И за тях не съм чувал.

— За това ще говорим друг път — рече Томас. — Все пак си изясних позицията ти. Искате помощта ни, но не желаете да служите никому. Тъй като и ние няма да ви служим, мисля, че се разбрахме. — Смръщи вежди. — Но всеки опит на вашите Кланове на Седемте звезди да се опитат да подчинят други ще бъде смазан. И не само ще извадя меч, но и ще повикам други на помощ.

— Джуджета? Хора?

— Изпитани воини и могъщи магьосници, Гуламендис. Не позволявай на познанията ти по история да те заслепят дотам, че да ги сметнеш за равни на вас. — Помисли си за Пъг. — Защото някои от тях ви надминават. Смятай го за предупреждение. Мидкемия може да е вашата древна родина, но тя е родина и за мнозина други, наследници на тези, които са дошли тук по време на Войните на хаоса, и вероятно претенциите им не са по-малко обосновани от вашите. Твоите предци са заминали, но други са останали. Мисля, че трябва да забравим различията между всички тези народи, докато не се справим с Демонския легион. Няма да ви пречим, стига вие да не ни пречите, ала посмеете ли по някакъв начин да ни се опълчите, ще съжалявате.

От изражението му Гуламендис разбираше, че думите му не са празна заплаха, така че отвърна:

— Аз и още неколцина знаехме, че този свят ще е различен от това, което бихме искали. Но лорд-регентът и неговите свещеници, магьосници и войници, тези, които участват в регентския събор, няма да се съгласят лесно да приемат условията, които ни поставяте. Ако ги повикате тук, както повикахте мен, те ще видят в това открито предизвикателство и заплаха, на която ще отговорят незабавно. Клановете на Седемте звезди не могат да се установят тук, ако не направим някои промени и не постигнем съгласие с другите раси. За да постигнем тази цел, имаме нужда от смяна на властта.

— Предателство — рече Томас.

— Здрав разум — поправи го Гуламендис. — Силата на нашата раса е и наша слабост, защото никога досега не сме търпели поражение, преди да срещнем демоните. Недопустимо е друга смъртна раса да се равнява на нашата, камо ли пък да се смята за по-висша от нас. Но може би е дошло време да променим тези възгледи. — Той отново погледна дърветата и въздъхна. — Трябва да се върнем тук и да си припомним уроците, които сме забравили. Също както и вашите сънародници трябва да се научат от нас. Само по такъв начин може да се избегне конфликтът.

— Това изглежда разумно — каза Томас. — Почти единственото разумно нещо, което чух от теб.

— Разбирам.

— Ела — рече Томас. — Време е да попътуваме.

— Къде?

— Има и други, с които трябва да се срещнеш: хора, мои приятели, загрижени за безопасността на този свят. Може би след като се запознаеш с Пъг и помощниците му, ще преосмислиш представите си за превъзходство.

Гуламендис не изглеждаше убеден, но премълча.