Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Никога не съм разбирал смисъла на всички тези названия — оплака се Брандос. — Човек или използва магия, или не я използва, нали така?
Пъг не можа да се сдържи и се разсмя.
— Приятелю, нямаш представа колко разговори на тази тема съм изтърпял през годините.
Амиранта се върна към разказа си.
— Само за седмица установихме, че в този култ са замесени и други, хора, появяващи се мистериозно посред нощ и сетне изчезващи.
— Магьосници? — попита Магнус.
Амиранта сви рамене.
— Или свещеници ренегати от някой орден, които са предавали информация или инструкции между този лъжепророк и онзи, който е направлявал събитията в Жълтото муле.
— Местните нямали нищо против всичко това, докато не започнали да измират — намеси се Брандос. — Този пророк, който се представи като Джаймен, обвини нас! Можете ли да си представите?
— Продължавай — каза Пъг на Амиранта.
— И така, както казах, по това време двамата със Сандрина вече се бяхме обединили. Тя се опитваше да спаси селяните, а аз бях заинтригуван от миризмата на демони.
— Миризмата? — попита Пъг.
— Да — потвърди Амиранта. — Срещал си се с демони, нали?
— Да. Но ще призная, че резултатите не бяха вдъхновяващи.
— Забеляза ли как миришат?
Пъг си спомни за случката с демона, приел облика на Изумрудената кралица. Беше се появил там изпълнен с увереност в собствената си сила и могъщество само за да бъде свален от небето с огнена топка — което едва не беше последното приключение в живота му.
— Не бих казал, че имах време да го душа — призна той. Погледна Миранда и Магнус и добави: — През годините съм си имал работа с доста демони и ако изключим един, който миришеше на горена сяра, останалите понамирисваха само на… пот? Една такава тежка телесна миризма.
Амиранта се разсмя.
— Съжалявам, нямах пред вид миризмата на телата им. Говорех за тяхната магична миризма.
Пъг присви очи и каза:
— Напомня ми на един разговор, който водих навремето с един племенен шаман в Кеш. Той твърдеше, че можел да разпознава различните магии по миризмите.
— А ти не можеш ли? — попита учудено Амиранта, изгледа останалите, сетне продължи: — Мислех, че всеки магьосник е способен да… разпознава магията на други. Имам предвид, ако вече се е срещал с тях и е присъствал, когато правят заклинания.
— Ако става въпрос за това, струва ми се, че аз мога — каза Магнус.
— Наистина? — попита го Пъг.
— Никога не си ни казвал — добави майка му.
— Защото никога не съм му обръщал внимание — призна Магнус. — Не е нещо, което върша съзнателно. Но ако ти или татко се появите в съседната стая, винаги зная кой от вас се е прехвърлил от друго място.
Пъг се ококори.
— А когато съм в стаята си, зная кой преподава на учениците само по аурата, която придружава приложената магия.
Миранда поклати глава.
— Нямах представа.
Пъг се обърна към Амиранта.
— Когато приключим с неотложните проблеми, може би ще се съгласиш да останеш тук за малко. Бих искал да науча повече за това твое умение, което притежава и синът ми.
— Не зная дали е умение. В смисъл дали може да се овладява.
— По-важното е дали ще можем да го разпознаваме — рече Пъг. — Нещо, което правим несъзнателно, като премигването и дишането.
— Понякога човек обръща доста сериозно внимание на дишането си — намеси се Брандос. — Особено ако друг се опитва да му попречи да диша.
Амиранта присви очи, но не отговори на стария воин. Вместо това се обърна към Пъг:
— Брандос ще трябва да се върне у дома, инак жена му ще набучи главата ми на кол, но аз ще остана да помогна с каквото мога. — Усмихна се. — Освен това тук има доста неща, които разпалват любопитството ми, защото вие прилагате заклинания, за които дори не бях чувал. Както казах, за тези от нас, които практикуват така наречените тъмни изкуства, съществуват малко възможности да се срещат и общуват с други магьосници.
— Съгласен съм — каза Пъг.
Появи се Сандрина, придружена от един от учениците на Пъг. Непреклонният рицар от ордена Щит на слабите носеше мъжка туника, панталони и сандали. Пъг я покани с жест да седне при тях и тя се настани до Миранда, точно срещу Амиранта.
— Наспа ли се? — попита я Миранда.
— Да — отвърна младата жена, макар и да личеше, че още е изтощена.
— Трябваше да оставиш на изцерителите да ти видят раните.
Миранда взе една купа и си сложи ядене.
— Нищо им няма. Прегледах ги сама да проверя дали някоя не е забрала. Ще ми останат много хубави белези.