Връхлита страховит легион

Вечеряха шестима — Пъг, жена му, двамата му синове, Амиранта и Брандос. В средата на масата за дванайсет души бе сложена тава с печено месо, имаше и купи със зеленчуци, плодове и какви ли не още неща.

— Прекрасна къща — каза Амиранта. — Мислех, че живеете и работите в Звезден пристан.

— Всъщност точно така искаме да мислят всички — отвърна Пъг. — Макрос, моят предшественик на този остров, е създал легендата за Черния магьосник, за да си осигури усамотение. Ние продължихме с тази заблуда със същата цел. Академията в Звезден пристан е оживено място и макар че има големи постижения, истинската работа — изследвания, образователни програми и прием на надарените ученици — се върши тук.

Брандос, който не спираше да нагъва лакомо, рече с пълна уста:

— Предполагам, че или си решил да ни се довериш, или смяташ да ни убиеш. — Посочи тавата с месо. — Но инак храната е вкусна.

Миранда се усмихна. В този стар воин имаше нещо много непосредствено, което й се нравеше.

— Брандос — каза тя. — Ако искахме да ви убием, нямаше преди това да ви готвя най-вкусното си ястие.

Магнус и Калеб се разсмяха, а Амиранта попита:

— Е, щом няма да ни убивате, значи ли, че можем да си имаме доверие?

Пъг го изгледа втренчено.

— Не съм сигурен, че „доверие“ е най-точната дума, но ще я приема поне засега. Демоните са проблем, с който ще трябва да се справим, а в Звезден пристан нямаме голям опит с тях.

— Монасите от Сарт — каза Магнус — също не успяха да ни помогнат, макар че записките им са доста педантични: „…на тази и тази дата се появи демон и брат Игантал или отец Бореус го прогони“, Или пък някой е бил изяден, преди да успее да прогони демона. Но що се отнася до природата и поведението на демоните, информацията е съвсем оскъдна.

— Не бих казал — обади се Амиранта и погледна Пъг, сякаш за да покаже, че се обръща специално към него. — Трудно е да се преговаря с демони и силата, която идва с тях, е опияняваща като наркотик. Има цена, която никога не съм искал да платя.

— Твоят живот? — попита Калеб.

Чародеят поклати глава.

— Моята душа, поради липса на по-добър термин. Може да не съм добър човек, но съм готов да се изправя пред Лимс-Крагма, когато му дойде времето, и да се отчета за всичко, което съм вършил — добро или лошо. Ще приема божественото правосъдие, но няма да отстъпя мястото си в Колелото на вечния живот само за да припечеля нещичко в този.

— Би било невероятна сделка — съгласи се Магнус.

— Само че не е толкова лесно, нали? — попита Пъг.

Амиранта поклати глава и остави лъжицата, очевидно приключил с храненето.

— Ако някой пратеник на злото ви предложи сделка, отговорът ще е в зависимост от това колко е твърд характерът ви. Проблемът е, че тъмните сили действат много по-прикрито. Там някъде — той махна към стената — съществува сила, която е не чак толкова потайна. Убеден съм, че брат ми, човекът, когото познавате като Лесо Варен, беше почти безумен, когато уби майка ни. Нещо бе проникнало в него, беше докоснало сърцето му и бе открило там склонен да се подчинява характер. Познавам добре брат си, той е твърде себелюбив, за да се подчини тъй лесно, но суетата може да го направи лесен за манипулиране.