Kолеж за магьосници

Смееше се, докато Джанет и Куентин го изправяха. Двайсет минути им отне да го заведат до спалнята — все едно се влачеха в наводнения коридор на "Титаник". Светът беше станал по-малък и някак по-лек. Елиът се скъса да повтаря, че е добре, а Джанет съобщи, че се е попикала, буквално се е попикала от смях. На минаване край стаята на Ричард Елиът начена шумна реч от порядъка на "Аз съм могъщият Творец и ви поверявам инструмента си, щото съм пиян-залян и сега не ми е потрябвал, но само имайте късмета утре да не го намеря точно, ама точно където съм го оставил… ще заиграе каишът! Такъв махмурлук ме цепи, че ще ви го нацепя… и хич няма да ви хареса… каишът, де."

Най-накрая го стовариха на леглото и се опитаха да му дадат вода. Дали заради милата домашна сцена — все едно Елиът бе техният обичен син, когото те грижовно завиваха в креватчето му — или пък заради досадата, този могъщ афродизиак, но още докато мъкнеха приятеля си по коридора, Куентин знаеше, че ще бръкне под полата на Джанет, само тя да му даде знак.

На следващата сутрин се събуди бавно. Толкова бавно, че изобщо не бе сигурен дали е заспивал. Тримата неволно се блъскаха един в друг, докосваха се и се отдръпваха.

Отначало не изпита съжаление. Какво толкова. Живееше на макс. Пиеше, отдаваше се на забранени страсти. Нали това бе урокът на лисиците. Ако Алис имаше кръв във вените си, щеше да се присъедини към триото им. Друг път! Легна си рано, досущ като Ричард. Е, добре дошла в света на порасналите магьосници, Алис. Магията не е решение за нищо. Нима не виждаше, че всичките загиват, че всичко е нахалост, че им остава само плюскане, поркане и безразборно чукане — с когото могат и докато още могат? Самата тя го бе предупредила за това в бащиния си дом в Илинойс. И се оказа права!

След малко не бе толкова твърд в убежденията си. По-късно случката стана злощастен пропуск, кривване, но все още в границите на простимото. После гаф, лоша грешка и в последната част на този стриптийз се разкри истинската й същност: ужасна и невероятно болезнена измяна. По някое време Куентин си спомни, че Алис май беше седяла с гръб към тях в долния край на леглото, увесила брадичка в ръцете си. Току му се струваше, че е само сън, че не е възможно тя да е била там. Но как да си криви душата? Изобщо не приличаше на привидение. Значи там е била, напълно облечена.

Към девет часа светлината на утрото изпълни стаята и Куентин вече не можеше да се прави на заспал. Нямаше я ризата му. Седна и установи, че е гол, както майка го е родила. В този миг би дал всичко за малко бельо. Може би Фог беше прав, може би магията препятстваше нравственото му развитие. Сигурно имаше начин да убеди Алис колко се разкайва. Издърпа едно одеяло от леглото — Джанет се размърда и измърмори насън — загърна се в него и затопурка из смълчания апартамент. В кухнята цареше пълна свинщина. Мъничката им планета бе съсипана.