Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Куентин се опита да хареса Ричард, защото така щеше да бъде по-просто. Обаче този тип беше адски сериозен. Не бе глупав, но му липсваше каквото и да било чувство за хумор — шегите го изкарваха от релси, разговорът замираше и някой, обикновено Джанет, обясняваше на какво са се засмели останалите, а Ричард бърчеше гъстите си вулканови вежди, втрещен от човешките слабости на своите събеседници. Куентин подозираше, че Джанет е спала с него един-два пъти в "Брейкбилс". Не беше изключено да го правят и сега.
— Магията — бавно оповести заруменелият Ричард, — е инструмент. Инструмент на Твореца. — Почти никога не пиеше и двете чаши вино го бяха ударили в главата. Огледа се първо наляво, после надясно, за да се увери, че цялата маса го слуша. Ама че тъпанар! — Няма какво да се заблуждаваме. Изправени сме пред сценарий, в който Той е построил Къщата и си е тръгнал. — Ричард удари с длан по масата, за да отпразнува този триумф на разума. — А на отиване е оставил сечивата Си в гаража. Ние сме ги намерили и сме започнали да се чудим как работят. Сега се учим да ги използваме. А това е магия.
— Това са такива глупости, че дори не знам откъде да започна.
— Е, и? Започни все отнякъде.
— Добре, преди всичко стои огромният проблем с мащаба. Тук никой не строи вселени. Не строим даже галактики, слънчеви системи или планети. За построяването на къща са ни необходими кранове и булдозери. Ако съществува Творец, за което, откровено казано, не виждам доказателства, той е действал на друга плоскост. Нашите сечива са все едно от детски конструктори.
— Мащабът не е непреодолима пречка. Може би ние просто не… — Ричард се загледа във виното си, търсейки точната метафора, — не пъхаме правилно щепсела в контакта…
— Ако говориш за електричество — намеси се Алис, — трябва да обясниш откъде идва енергията.
Да бе, и аз така трябваше да кажа, помисли си Куентин. Алис обожаваше теоретичните спорове не по-малко от Ричард, а беше много по-добра в тях.
— При всяко заклинание за топлина теглим енергия от едно място и я пренасяме на друго. Ако някой е създал вселената, това означава, че е създал енергията. Тя не се е взела от нищото.
— Добре, но…
— Плюс това магията не ми се връзва като инструмент — продължи Алис. — Представяш ли си колко досадно щеше да бъде, ако правенето на заклинание бе като включването на бормашина? Магията е разюздана и красива. Тя не е артефакт, а нещо органично. Не е произведена, а сама се е развила. — Алис грееше в тясната си черна копринена рокля. Куентин май забравяше какво съкровище е тя.
— Бас държа, че е извънземна технология — обади се Джош. — Или от четвъртото измерение. От посока, която дори не можем да видим. Или пък сме набутани в нещо като високотехнологична видеоигра.
— Не — най-сетне ги прекъсна Ричард, който все още предъвкваше довода на Алис. — Не непременно разюздана. От по-висок порядък, с по-други юзди.
— Аха, ето го отговора. — Елиът беше видимо пиян. — Отговорът на всичко. Бог да ни пази от магьосниците — християни. Звучиш като баба ми. Невежата ми баба християнка точно така би се изразила. Ако не ти пасва на теорията, недей се кахъри, всичко ще се намести, ама Бог е загадъчен, неведоми са пътищата му. Щото сме много грешни!
— Брей, що не се кръстим Мета-Физиците! — подвикна Джош.
— Кой е тоя "Творец"? — изръмжа разпалено Елиът. — За Бог ли приказваш? Ако е така, просто кажи "Бог".
— Добре — спокойно отвърна Ричард. — Щом искаш, Бог.
— Тоя Бог нравствен ли е? Ще ни накаже ли, че използваме святата Му магия? Щото сме кофти магьосничета. Ще ни накаже ли, дето сме се скрили в гаража и сме си играли с татковите инструменти? Това е пълна тъпотия. Невежество. Никой за нищо не го наказват. Правим каквото ни е кеф и никой не ни спира, на никого не му е до нас.
— Ако ни е оставил инструментите си, значи е имал причина — отбеляза Ричард.
— И ти сигурно знаеш каква.
— Какво е следващото вино, Елиът? — весело попита Джанет. Тя винаги запазваше хладнокръвие в трудни мигове, може би защото през останалото време не съумяваше да се контролира. Тази вечер изглеждаше изключително пленителна със свободно падащата до коленете червена копринена рокля. Алис никога не би облякла подобна дреха. Не и с нейната фигура.