Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Докато разговаряха, полицаят с дънките слезе по стълбите. Оказа се, че е Турвал Йенсен, който сви обречено рамене. Следваше го Гру Братберг.
- Птичката е отлетяла - каза Йенсен. - Вижте обаче какво намерих.
В ръцете си държеше бележник, отворен на определена страница. На нея бе залепена снимка на малка тухлена къщичка, приличаща най-вече на английска селска къща. На фона отзад обаче се виждаха високи сгради, което сочеше, че по-скоро снимката бе направена в град.
- Какво е това? - попита Сингсакер.
- Ти какво? Не виждаш ли табелата до къщата?
Сингсакер се взря в стоящата на тротоара указателна табела. Тя гласеше: „Музей на Едгар Алън По”.
- Откъде взе този бележник?
- Оттук - отговори сухо Йенсен. - Изглежда, че Ватен го е използвал като един вид дневник. На кухненската маса има цял куп. В този е записал купища странни неща. Кратки цитати от книги, собствени мисли, философски обобщения, малко факти, сред които и за Едгар Алън По. Знаеш ли, че се е оженил за братовчедка си Вирджиния, когато е била само на тринадесет години? Ако някой направи нещо подобно сега, то щяхме да заведем углавно дело. По-голямата част от записките обаче са някакви безсмислици. А освен това е залепил тук и тази снимка. От всичко написано можем да разберем, че през това лято е посетил този музей.
- По дяволите, но нали през лятото там не се е случило нищо такова? По-интересно е да разберем дали не е бил там преди около седмица.
- И това е истина. А проверихме ли вече алибито му за времето на убийството в Ричмънд?
- Още не, защото този въпрос изникна след вчерашния ни разговор с Америка - каза Сингсакер.
Постояха малко, гледайки се мълчаливо.
- Знаете ли кое ме вбесява най-много? - наруши мълчанието Йенсен. - Това, че тази гадина е изчезнала, а за нас това е неочаквано. А нима не сме най-добрите познавачи на хората в града?
- Ватен съвсем не е най-предсказуемият човек в света - парира Сингсакер.
Всичко се бе обърнало така, че Юн Ватен, плахият, тихият Ватен, човекът, който никога никъде не се бе отлъчвал и всеки ден бе отивал на работа по едно и също време с велосипед, сега изглеждаше - наистина, без доказателства - като побъркан убиец, одиращ кожата на жертвите си и взимащ със себе си отрязаните им глави. Ако наистина го правеше - а разследването все по-очевидно сочеше към това - то това означаваше, че никой си нямаше и понятие що за човек бе на практика. Никой не бе видял безумието, скрито под маската.
- Разпратихме ли съобщение за издирване? - попита Сингсакер.
- Вече лети към всичките краища на страната - отговори Братберг.
Сингсакер се вгледа в началничката си. Тя изглеждаше уморена. Уморена до смърт. Прииска му се да я попита в колко часа си е легнала да спи днес, но историята не познаваше прецедент, при която някой от подчинените да е проявил загриженост за шефката Братберг, поради това Сингсакер реши, че е по-добре да се въздържа от експерименти.
- А какво става с пресконференцията? - само се поинтересува той.
- Без задържан заподозрян пресконференцията няма никакъв смисъл - отговори уморено Братберг. - Ще се ограничим с обикновеното изявление: „Случаят се разследва”. Би трябвало да е достатъчно.
- Тоест на обществото не се полага да знае, че предполагаемият убиец е избягал на полицията?
- Точно така, Сингсакер, не му се полага. И какво може да направи обществото, ако разбере за това? Освен да изпадне в паника - прозвуча рязко гласът на Братберг.
Той сви рамене, признавайки се за победен.
- И с какво ще се занимаваме при това положение?
- Продължаваме да работим в библиотеката „Гюнерус”. Трябва да се разпитат всички. Цялото внимание трябва да бъде насочено към Ватен - дали някой не предполага къде би могъл да се скрие. Има ли вила извън града? Заминавал ли е някога задълго? Ако да, то къде? И всичко такова.
Сингсакер изведнъж се сети, че са пропуснали още една възможност.
- Не трябва да се забравя, че когато го подозирахме миналия път, той се опита да се самоубие.
- Нищо не е забравено. Както и да се стекат обстоятелствата, основната ни задача е да го намерим.
Уд Сингсакер взе една от полицейските коли и потегли направо за библиотеката. Бе още на път, когато на мобилния му се обади Пер Утар Хорнеман. Гласът му звънтеше така, както можеше да звънти само глас на началник, попаднал в критична ситуация.
- Изчезнала е.
- Коя? - попита Сингсакер, притискайки с рамо телефона си до ухото си и едновременно с това опитвайки се да лавира в плътния поток от коли по улица „Олаф Трюгвасон”. На светофара пред „Мокс-Нес”, тоест пред сградата, в която преди няколко години бе отворена книжарницата „Мокс-Нес”, Сингсакер спря, защото бе червено, и най-сетне можа да се съсредоточи върху казаното от Хорнеман. Жената в съседната кола изгледа осъдително телефона му. Той разбираше, че някак си е неправилно да нарушава закона, седнал в полицейска кола, но не можеше да направи нищо по въпроса. Остана му само да вдигне рамене в знак на извиняване.