Английското момиче

След това влязоха двамата универсални полеви агенти Одед и Мордекай, следвани от Яков Росман и Йоси Гавиш. Яков — набит, с тъмна коса и белязано от шарка лице, беше агент от контраразузнаването, който се бе специализирал във вербуването и работата с арабски шпиони. Йоси бе старши офицер от отдел „Проучване“ на Службата. Роден в Лондон и завършил Оксфордския университет, той все още говореше иврит с изразен британски акцент.

От последната кола слязоха двама мъже: единият бе около шейсетгодишен, а другият — в разцвета на силите си. По-възрастният от двамата бе не някой друг, а Ели Лавон: виден археолог, ловец на нацистки военнопрестъпници и разграбени по време на холокоста ценности, и изключителен проследяващ агент. Както обикновено, Лавон носеше няколко ката несъчетаеми дрехи. Той имаше рядка коса, която не се поддаваше на никаква прическа, и бдителни кафяви очи на териер. Неговите велурени мокасини не издадоха нито звук, когато пресече антрето и се озова в топлата прегръдка на Габриел. Ели Лавон правеше безшумно почти всичко. Веднъж Шамрон бе казал, че легендарният проследяващ агент на Службата може да изчезне, докато се здрависва с теб.

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — попита Алон.

— Не бих го пропуснал за нищо на света. Освен това — добави Лавон, — твоят изпълнител на главната роля каза, че не би припарил до руснаците, ако аз не пазя гърба му.

Габриел погледна към високия мъж, който стоеше точно зад слабичкото рамо на Ели. Той се казваше Михаил Абрамов. Върлинест и русокос, с фини черти на лицето и очи с цвят на глетчер, Михаил бе емигрирал в Израел от Русия като тийнейджър и се бе присъединил към Саярет Маткал — елитното специално подразделение на израелската армия. Наречен някога от Шамрон „версия на Габриел без съвест“, той лично бе елиминирал няколко от висшите ръководители на терористичните организации „Хамас“ и „Палестински ислямски джихад“. Сега той изпълняваше подобни мисии за Службата, макар че огромните му дарби не се изчерпваха с боравенето с огнестрелно оръжие. Именно Михаил, работейки с агентката от ЦРУ Сара Банкрофт, се бе внедрил в антуража на Иван Харков, като по този начин бе поставил началото на дългата и кървава война между Службата и частната армия на Иван. Ако Виктор Орлов не бе отстъпил „Русойл“ на Кремъл, Михаил щеше да умре в Русия заедно с Габриел и Киара. В действителност на гладката като порцелан скула на Михаил бе останал дълбок белег от тежкия юмрук на Иван.