Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
С напредването на дните за екипа стана ясно, че предприятието, което Жиров охраняваше, бе много повече от обикновена петролна компания. То беше част от по-голям стратегически план на Кремъл за превръщането на Русия в глобална енергийна суперсила — евразийска Саудитска Арабия, и възкресяването на Руската империя от руините на Съветския съюз. Източна и Западна Европа вече бяха прекалено зависими от руския природен газ. Мисията на „Волгатек“ бе да разшири руското господство над европейския енергиен пазар чрез закупуването на петролни рафинерии. А сега, благодарение на Джеръми Фалън, тя стъпваше в Северно море, което рано или късно щеше да изпраща милиарди от петролните печалби в касата на Кремъл. Да, съгласи се екипът, „Волгатек — нефт и газ“ представляваше руската алчност. Но преди всичко тя представляваше руския реваншизъм.
Но как да внедриш агент в такава организация? Ели Лавон намери възможно решение, което обясни на Габриел, докато се разхождаха из обраслата като джунгла градина. По думите му, след като бе закупила рафинерията в Гданск, „Волгатек“ бе наела местен поляк да изпълнява формално длъжността директор. На практика полякът нямал нищо общо с ежедневните дела на рафинерията. Той бил фасада, букет цветя, предназначен да успокои наранените чувства на поляците, задето руската мечка е погълнала един жизненоважен икономически актив. Освен това, Полша не била единственото място, където „Волгатек“ е наела местни помощници. Същото била направила в Унгария и Литва, както и в Куба. Положението на тези мениджъри не било по-различно от това на директора в Гданск. Всички те били подценявани, игнорирани и държани настрана.
— Те са разносвачи на кафе — каза Ели.
— Което означава, че нямат достъп до строго секретната информация, която търсим — отбеляза Алон.
— Вярно е — отвърна Лавон. — Но ако наетият местен човек по случайност е руснак по рождение или по произход, централното командване на „Волгатек“ може да погледне с по-добро око на него, особено ако се окаже най-умният кандидат. Ако случаят се окаже такъв, те може да се изкушат да му делегират реални отговорности. Кой знае? Може дори да го допуснат в тяхната светая светих в Москва.
— Това е брилянтна идея, Ели.
— Да, така е — съгласи се Лавон. — Но има и един сериозен проблем.
— Какъв е той?
— На първо място, как да направим така, че „Волгатек“ да го забележат?
— Това е лесно.
— Наистина ли?
— Да — отвърна с усмивка Габриел. — Наистина.
Тази вечер Алон не сподели трапезата с екипа си. Вместо това, той отиде с кола до Чейни Уок в Челси, където вечеря насаме с Виктор Орлов. Неговият зараждащ се план не срещна никаква съпротива от страна на руснака; в действителност Орлов направи няколко ключови предложения, които дори го направиха по-добър. В края на вечерята Габриел му подаде стандартна декларация, каквато се даваше на всички външни лица, които участваха в операции на Службата. С нея Орлов се задължаваше никога да не разкрива своята роля в случая, както и да няма никакви законови претенции, ако той самият или неговият бизнес понесат някакви щети. Виктор отказа да я подпише. Алон изобщо не се изненада.
След като напусна дома на Орлов, Габриел отиде с колата до Хампстед, а после измина пеш пътя до Парламънт Хил. Греъм Сиймор чакаше на пейката, пазен от двете страни от бодигардовете си. Те се отдалечиха достатъчно, за да не чуват, когато Алон заговори за операцията, която се канеше да предприеме, и това, което искаше като неофициална помощ от страна на британците. Докато го слушаше, Сиймор не можа да сдържи усмивката си. Беше необичайна операция, но пък повечето операции на Службата бяха такива, особено когато бяха замислени от Габриел и неговия екип.
— Знаеш ли — каза Сиймор, — това може действително да проработи.
— Ще проработи, Греъм. Въпросът е дали искаш да продължим — добави той.
Сиймор помълча известно време. След това стана от пейката и се обърна с гръб към светлините на Лондон.
— Донеси ми доказателство, че руснаците стоят зад отвличането и убийството на Маделин — каза той спокойно, — и аз ще се погрижа тези копелета в Кремъл никога да не видят и капка от нашия нефт.
— Позволи ми да го направя вместо теб, Греъм. По този начин ти няма да…