Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
След тези думи те раздигнаха масата и отидоха в хола, където Габриел най-накрая им обясни защо ги е довел в Англия. Те вече знаеха някои фрагменти. Сега, застанал пред тях на фона на огъня, който гореше в газовата камина зад гърба му, той бързо завърши картината. Разказа им всичко, което се бе случило, като започна с отчаяното търсене на Маделин Харт във Франция и завърши със споразумението, което бе постигнал с Греъм Сиймор предишната вечер в Хампстед Хийт. Имаше обаче един аспект от случая, който Алон им изложи допълнително. Това беше кратката му среща с Маделин Харт часове преди смъртта ѝ. Той ѝ бе дал дума да я заведе благополучно у дома. След като не бе успял да го стори, възнамеряваше да спази това обещание, като развали тази, както се бе оказало, изцяло руска операция. За да постигнат това, щяха да внедрят Михаил в нефтената компания на КГБ. После щяха да намерят доказателства, че Маделин Харт е била убита като част от руски заговор за кражбата на британския нефт в Северно море.
— Как? — попита невярващо Ели Лавон, когато Габриел замълча. — Как, за бога, ще вкараме Михаил в притежавана от Кремъл петролна компания, която се управлява от руското разузнаване?
— Ще намерим начин — отвърна Алон. — Винаги намираме.
Истинската работа започна на следващата сутрин, когато членовете на екипа на Габриел започнаха тайно да се ровят в държавната руска енергийна компания, известна като „Волгатек — нефт и газ“. В началото по-голямата част от информацията им идваше от обществено достъпни източници: бизнес списания, съобщения за пресата и научни доклади, написани от експерти по агресивната руска петролна индустрия. В допълнение Алон поиска помощ от Отдел 1400 — израелската служба за електронно подслушване. Както се очакваше, от отдела откриха, че базираните в Москва компютърни мрежи и комуникации на „Волгатек“ са защитени от висококачествени руски защитни стени, и което бе интересно, същите защитни стени се използваха от Кремъл, руската армия и СВР. Все пак в края на деня отделът успя да проникне в компютрите на офиса на „Волгатек“ в Гданск, където компанията притежаваше важна рафинерия, произвеждаща голяма част от петрола на Полша. Материалът бе изпратен директно в обезопасената къща в Съри. Михаил и Ели Лавон — единствените членове на екипа, които говореха руски, направиха превода. Михаил сметна сведенията за абсолютно безполезни, но Лавон беше по-оптимистичен. Според него, като направеха първата стъпка в Гданск, щяха да научат много за това как „Волгатек“ действа извън границите на Матушка Русия.
По инстинкт те подходиха към мишената си, сякаш тя беше терористична организация. А първото нещо, когато се натъкнеха на нова терористична група или клетка, напомни им ненужно Дина, бе да се определят структурата и ключовите фигури в нея. Според нея беше изкушаващо да се съсредоточат върху тези, които бяха на върха на „хранителната верига“, но обикновено началниците от средния ешелон, редовите служители, куриерите, домакините и шофьорите се оказваха много по-ценни. Тях не ги забелязваха, забравяха ги, пренебрегваха ги. Те се изпълваха с недоволство и негодувание, често харчеха повече, отколкото печелеха. Това ги правеше по-лесни цели за вербуване, отколкото мъжете, които летяха с частни самолети, наливаха се с шампанско и имаха на разположение куп руски проститутки, независимо в кой край на света отиваха.
На върха на организационната структура беше Генадий Лазарев, бившият руски ядрен физик и КГБ информатор, който бе работил като заместник на Виктор Орлов в „Русойл“. Доверен заместник на Лазарев беше Дмитрий Бершов, а началник на европейските операции бе Алексей Воронин. И двамата бяха бивши офицери от КГБ, макар че Воронин бе много по-представителен. Той говореше свободно няколко европейски езика, в това число и английски, който бе научил, докато бе работил в лондонската резидентура на КГБ през последните дни на Студената война.
Откриването на останалата част от йерархичната структура на „Волгатек“ се оказа по-трудно, което със сигурност не беше случайно. Яков оприличи профила на компанията с този на Службата. Името на началника беше публично достояние, но имената на неговите ключови заместници, както и задачите, които те извършваха, се пазеха в тайна или бяха прикрити с множество лъжи и заблуди. За щастие трафикът на електронната поща от офиса в Гданск позволи на екипа да идентифицира няколко други ключови играчи в компанията, в това число и началника на охраната Павел Жиров. Името му не се срещаше в никакви фирмени документи и всички опити да намерят негова снимка останаха безплодни. Така че върху изготвеното от екипа табло на организационната структура Жиров беше човек без лице.