Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Трябва да знам вашия източник за петте милиона.
— Вече отговорих на този въпрос — отвърна лаконично руснакът.
Алон смени темата:
— Какви са отношенията между „Волгатек“ и вашия бизнес в Лондон?
— Както може би очаквате, ние сме в състояние на война. Тя е по-скоро като Студената война — необявена, но ожесточена.
— Как така?
— Лазарев ми отмъкна редица сделки, предлагайки по-висока цена. На него му е лесно — добави възмутено Виктор. — Той не играе със собствените си пари. Освен това му доставя огромно удоволствие да привлича на работа най-добрите ми специалисти, като ги засипва с купища пари — пари на Кремъл, разбира се, — и те хукват към по-добрите условия.
— Говорите ли си с него?
— Аз не бих се изразил така — отвърна Орлов. — Когато се срещаме в обществото, си кимаме учтиво и си разменяме студени усмивки. Нашата война се води изцяло в сянка. Трябва да призная, че напоследък Генадий ме надвива. И сега той ще сондира за нефт във водите на страната, която обикнах. От тази мисъл направо ми прилошава.
— Тогава може би трябва да направите нещо по въпроса.
— Какво например?
— Да ми помогнете да развалим сделката.
Орлов спря да върти очилата си и за момент безмълвно се взря в Габриел.
— Какъв е вашият интерес към нея? — попита накрая.
— Той е изцяло личен.
— Защо някой като вас се интересува дали руска енергийна компания ще получи достъп до нефта в Северно Море?
— Сложно е за обяснение.
— Щом е свързано с вас, не очаквам нищо просто.
Алон неволно се усмихна, после тихо каза:
— Аз мисля, че Кремъл е изнудил Джонатан Ланкастър да даде сондажните права на „Волгатек“.
— Как?
Габриел запази мълчание.
— Отказах се от компания на стойност шестнайсет милиарда долара, за да измъкна вас и съпругата ви от Русия — каза Орлов. — Смятам, че това ми дава право да получа отговор. Как са го направили?
— С отвличането на любовницата на Ланкастър на остров Корсика.
На Орлов не му трепна окото.
— Е — каза той отново. — Радвам се, че някой най-накрая забеляза.
Те говориха, докато зад прозорците на прекрасния кабинет на Виктор Орлов стана тъмно, а след това поговориха още малко. В края на разговора им Габриел вече бе уверен, че е разбрал как се е разиграл сценарият на върха, но точно какво участие бяха взели актьорите в него — още му убягваше. Обаче бе сигурен в едно: време бе да си поговори на четири очи с Греъм Сиймор. Обади му се от уличен телефон на площад „Слоун“ и призна, че отново е влязъл в страната, без първо да се впише в книгата за гости. После поиска да се срещнат. Сиймор му съобщи часа и мястото и затвори, без да каже нито дума. Алон върна слушалката на мястото ѝ и тръгна, а Кристофър Келър му пазеше гърба, вървейки на стотина метра зад него.
38.
Хампстед Хийт, Лондон
Те отидоха пеша до Хайд Парк Корнър, качиха се на метрото по линията „Пикадили“ до площад „Лестър“, а след това хванаха Северната линия и се возиха дълго до Хампстед. Келър влезе в едно малко кафене на Хай Стрийт и изчака там, докато Габриел продължи сам по Саут Енд Роуд. Той навлезе в просторните паркови площи край Прайър Фийлд, заобиколи езерата в Хампстед, а след това се изкачи по лекия склон на Парламънт Хил. В далечината, забулени от ниски облаци и мъгла, блестяха светлините на Лондонското сити. Греъм Сиймор се любуваше на гледката от една дървена пейка в парка. Беше сам, с изключение на двама, облечени с дъждобрани охранители, които стояха неподвижно като шахматни фигури на пътеката зад гърба му. Те извърнаха очи, когато Алон безмълвно се промъкна край тях и седна до Сиймор. Заместник-директорът на МИ5 не показа с нищо, че е забелязал присъствието му. Той отново пушеше.
— Наистина трябва да ги спреш — каза Габриел.
— А ти наистина трябваше да ми кажеш, че ще се върнеш в страната — отвърна Сиймор. — Щях да организирам делегация за посрещането ти.
— Не исках такава делегация, Греъм.
— Очевидно. — Сиймор продължаваше да съзерцава светлините на Централен Лондон. — От колко време си в града?
— Пристигнах вчера следобед.
— Защо?
— По недовършени дела.
— Защо? — попита отново Греъм.
— Заради Маделин — отговори Габриел. — Тук съм заради Маделин.
Сиймор обърна глава и за първи път го погледна.
— Тя е мъртва — каза той бавно.
— Да, Греъм, знам това. Аз бях там.
— Съжалявам — каза след малко Сиймор. — Не трябваше да…