Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Ами аз? — попита Кристофър. — Оставам или се качвам на следващия самолет за Корсика?
— Това зависи от теб.
— Мисля да остана.
— Няма да бъдеш разочарован.
— Не говоря иврит.
— Това е добре.
— Защо?
— Защото можем да ти се присмиваме и ти никога няма да разбереш.
— Как смяташ да ме използваш?
— Ти говориш френски като французин, имаш няколко чисти паспорта и си доста добър с пистолета. Сигурен съм, че ще измислим нещо.
— Може ли да ти дам един съвет?
— Само един.
— Ще ти е нужен някой руснак.
— Не се притеснявай — отвърна Габриел. — Разполагам с един.
39.
Грейсууд, Съри
Изолираната къща в тюдорски стил се издигаше на километър и половина от старата енорийска църква в Грейсууд, в края на гората Ноби Копс. До нея водеше изровена, засенчена от букове алея, защитена от погледите с гъст жив плет. Имаше обрасла с буйна растителност градина, подтикваща към дълбоки размисли, осем акра земя, за да се бориш със своите демони, както и езеро, където не бе ловена риба от години. Костурите, които се стрелкаха из тъмните му води, сега бяха големи като акули. От интендантството на Службата, което придобиваше и поддържаше имоти, които да служат за тайни квартири, наричаха езерото Лох Нес.
Габриел и Келър пристигнаха в имението рано следобед на следващия ден с джип „Ленд Роувър“, който им бе предоставен от Транспортния отдел на Службата. В задната част имаше два сандъка от неръждаема стомана, пълни с надеждни комуникационни устройства, взети от обезопасения комуникационен център на посолството, заедно с няколко торби с хранителни продукти, закупени от супермаркета на веригата „Сейнсбъри“ в Гилдфорд. След като оставиха хранителните продукти в килера, те махнаха завивките от мебелите, почистиха паяжините от корнизите и претърсиха от край до край старата къща за подслушвателни устройства. После отидоха в градината и застанаха на брега на езерото. Пред очите им гръбни перки разсичаха тъмната повърхност.
— Те не се шегуват — каза Кристофър.
— Не — отвърна Алон.
— С какво се хранят?
— Последния път, когато бяхме тук, разкъсаха един от най-добрите ми агенти.
— Има ли някакви рибарски такъми?
— В задното антре.
Келър влезе вътре и намери чифт въдици, облегнати в ъгъла до старо нацепено гребло. Докато търсеше стръв, чу глух пукот, като от счупване на клон. Когато излезе навън долови във въздуха непогрешимия мирис на барут. После видя Габриел да идва по градинската пътека, държейки в едната си ръка берета със заглушител, а в другата — риба, дълга около седемдесет сантиметра.
— Това съвсем не ми прилича на спортуване — подхвърли Кристофър.
— Нямам време за спорт — отговори Алон. — Трябва да измисля начин да внедря агент в руската петролна компания. Освен това имам много гърла за хранене.
Късно следобед, когато живият плет се стопи в сгъстяващия се мрак и въздухът изстудя, в изолираната къща в тюдорски стил, разположена в края на гората Ноби Копс, пристигна колона от три автомобила. Превозните средства бяха различни марки и модели, каквито бяха и слезлите от тях деветима оперативни агенти, които бяха уморени от дългия, преминал в нелегално пътуване ден. В коридорите и конферентните зали на булевард „Цар Саул“ тези агенти бяха известни като „Барак“ — думата на иврит за светкавица, заради способността им да се събират и да нанасят светкавични удари. Американците, завиждайки на ненадминатия списък с успешни операции на групата, ги наричаха „Божият отряд“.
Първа в къщата влезе Киара, следвана от Римона Щерн и Дина Сарид. Дребна и тъмнокоса, Дина беше топанализаторът на Службата по въпросите на тероризма, но тя притежаваше блестящ аналитичен ум, което я правеше ценен кадър за всякакъв вид операции. Римона — рубенсов тип жена с пясъчноруси коси — бе започнала кариерата си във военното разузнаване, но сега беше част от отдела на Службата, чиято дейност бе съсредоточена изключително върху иранската ядрена програма. По случайност тя бе и племенница на Шамрон. Всъщност най-милите спомени на Габриел за Римона бяха за едно безстрашно дете, което се спускаше с тротинетката си по стръмната алея за коли в къщата на прочутия си вуйчо в Тиберия.