Английското момиче

Орлов дойде в тайната квартира на следващата сутрин, както и на по-следващата. Неговите лекции бяха отражение на уникалната му личност: изключително талантлив, високомерен, упорит, снизходителен. Той говореше на Михаил предимно на английски език, като от време на време преминаваше на руски, който само Ели Лавон можеше да разбере. А понякога смесваше двата езика в странен език, който екипът нарече „русглиш“. Виктор бе неуморим, досаден, но не можеше да не го обикнеш. Той бе сила, с която трябваше да се съобразяваш. Беше Орлов, изпълняващ мисия.

Той започна своите лекции с урок по история: животът по време на съветския комунизъм, рухването на една империя, царящото беззаконие в периода на олигарсите. За голяма изненада на всички, Виктор призна, че той и другите финансови магнати са посели семената на собственото си унищожение, като са станали твърде богати, и то твърде бързо. По този начин, добави той, те са допринесли за създаването на обстоятелствата, довели до връщане на авторитаризма. Сегашният президент на Русия беше човек без идеология или нравствена система, различна от упражняването на силова власт.

— Той е фашист във всичко, освен по име — каза Орлов. — И аз го създадох.

Следващата фаза от ускореното обучение на Михаил започна на четвъртия ден, когато той се зае с това, което Ели Лавон определи като „най-кратката магистърска програма по бизнес администрация в историята“. Неговият преподавател бе от Тел Авив, но бе посещавал бизнес училището „Уортън“ и бе работил за кратко за „Ексон Мобил“36, преди да се върне в Израел. В продължение на седем дълги дни и нощи той преподава на Михаил основите на бизнес администрацията: счетоводство, статистика, маркетинг, корпоративни финанси, управление на риска. Михаил се оказа много възприемчив ученик, което не бе никак изненадващо, тъй като родителите му бяха видни съветски учени. В края на курса преподавателят му предначерта светло бъдеще, въпреки че нямаше представа какво би могло да съдържа това бъдеще. След това с радост подписа декларацията за конфиденциалност, дадена му от Габриел, и се качи на самолета за дома си в Израел.

Докато Михаил усилено се обучаваше, останалите от екипа се трудеха усърдно върху създаването на идентичността, която щеше да му служи за прикритие, като започнеше работа на терен. Те я изграждаха, както романистът изгражда своя персонаж: родословие и образование, любовни успехи и разочарования, победи и провали. Дни наред името му им убягваше, защото то трябваше да подхожда на човек, който с единия крак бе в Запада, но все още бе здраво свързан с Изтока. Габриел бе този, който най-накрая избра името Никълъс Аведон — английско изопачаване на Николай Авдонин. С благословията на Греъм Сиймор те му изфабрикуваха британски паспорт на пътувал много човек и му написаха дълга и подробна автобиография, която да съответства на това. След като Михаил завърши обучението си, те го заведоха на обиколка на живот, който никога не бе живял. Видя къща в потънало в зеленина лондонско предградие, в която никога не бе влизал, колежа в Оксфорд, където никога не бе отварял учебник, и офиса на неизвестна сондажна фирма в Абърдийн, откъдето никога не бе вземал заплата. Те дори отидоха със самолет до Америка, за да си спомни какво е да се разхождаш по улиците на Кеймбридж в хладен есенен следобед, въпреки че той никога не бе пребивавал в Кеймбридж през есента или по което и да е друго време на годината.