Английското момиче

Малко след като бе получил британския си паспорт, Виктор Орлов бе купил контролния пакет акции на западащия, но уважаван лондонски вестник „Файненшъл Джърнъл“ като средство за повишаване на имиджа си сред интелектуалния елит на града. Неколцина души от персонала, в това число и известната разследваща журналистка Зоуи Рийд, си бяха подали оставката в знак на протест, но повечето бяха останали, отчасти защото нямаше къде другаде да отидат. Съгласно условията на договора за собственост, Орлов се бе съгласил да не се меси в определянето на редакционното съдържание на вестника. Той бе успял някак си да спази това обещание — въпреки желанието си да използва вестника като тояга, с която да нанася удари на враговете си в Кремъл.

Това обаче не означаваше, че Виктор не бе склонен да се обади на редакторите си за някоя извънредна новина, особено когато тя касаеше неговия собствен бизнес. И така след три дни на една от вътрешните страници на вестника се появи кратка бележка за ново попълнение в персонала на „Виктор Орлов Инвестмънтс“. По-късно същата сутрин Орлов потвърди назначението с прессъобщение, което гласеше, че тридесет и пет годишният изпълнителен директор Никълъс Аведон ще поеме управлението на енергийния портфейл на ВОИ, заедно с нейното бюро за търговия с петролни фючърси. Само след няколко минути в интернет загъмжа от слухове, че Орлов си е избрал наследник и се подготвя постепенно да се оттегли от ежедневните операции на компанията. До вечерта слуховете станаха толкова интензивни, че Виктор бе принуден да се появи по Си Ен Би Си, което рядко се случваше, за да ги отрече. Представянето му не бе твърде убедително. Един виден коментатор даже каза, че след него въпросите са много повече, отколкото получените отговори.

Никой в лондонските финансови кръгове никога нямаше да разбере, че слуховете за предстоящото оттегляне на Орлов са лансирани от екип мъже и жени, които работеха в една изолирана къща в Съри. Нито пък щяха да узнаят, че същите слухове бяха инжектирани в кръвта на московската бизнес общност или че те достигнаха до висшето ръководство на държавната енергийна компания „Волгатек — нефт и газ“. Габриел и неговият екип бяха наясно с това, защото прочетоха за него в един язвителен имейл, изпратен от Алексей Воронин — шефа на европейските операции на „Волгатек“, до началника на офиса в Гданск. Ели Лавон представи разпечатката на имейла на Алон по време на вечерята заедно с превода — дори и на частите, които не бяха за ушите на изискана компания. В отговор Габриел отвори останалата бутилка „Шато Петрюс“ и наля по чаша вино на всички членове на екипа. Като цяло, това бе едно благоприятно начало. Сега Михаил бе предполагаемият наследник на Виктор Орлов. И от „КГБ — нефт и газ“ щяха да го наблюдават.