Английското момиче

Алон остана в Хийт още десет минути, преди да се върне до Хай Стрийт, за да вземе Келър. Двамата се качиха на метрото до Кенсингтън и след това отидоха пеша до израелското посолство. В централата на Службата нямаше никой, освен един нисш чиновник, който скочи и застана мирно, когато легендата влезе през вратата без предупреждение. Габриел остави Кристофър в преддверието, а след това отиде в обезопасения комуникационен сектор, който ветераните от Службата като него наричаха Светая светих. Домашният номер на Шамрон в Тиберия все още фигурираше в указателя за спешни контакти. Той вдигна след първото позвъняване, сякаш бе седял до телефона.

Въпреки че обаждането бе технически защитено, двамата мъже говориха на лаконичния жаргон на Службата — език, който никой преводач или суперкомпютър не можеше да дешифрира. Алон набързо обясни какво бе открил, какво планираше да направи по-нататък и от какво имаше нужда, за да продължи напред. Не беше нужно Шамрон да осигурява ресурси за подобна операция, нито официални пълномощия за нейното одобряване. Единствено Узи Навот можеше да направи това, и то само с благословията на самия министър-председател.

И така бяха поставени основите на свада, която щеше да остане в аналите като една от най-лошите в легендарната история на Службата. Тя започна в 22,18 ч. израелско време, когато Стареца позвъни в дома на Навот и му каза, че Габриел възнамерява да започне война срещу „КГБ — нефт и газ“ и че той, Шамрон, иска операцията да се осъществи. Узи Навот даде ясно да се разбере, че такова начинание е малко вероятно да се случи. Нито по-късно. Нито изобщо някога. Ари затвори, без да каже и дума, и позвъни на премиера, преди Навот да има възможност да се намеси.

— Защо да започвам война с руския президент? — попита министър-председателят. — Това е само нефт, за бога.

— За Габриел въпросът не опира само до нефта. Освен това — добави Шамрон, — искаш ли той да бъде следващият началник, или не?

— Знаеш, че искам него, Ари.

— Тогава го остави да уреди старите си сметки с руснаците — каза Шамрон — и той ще бъде твой.

— Кой ще каже на Узи?

— Съмнявам се, че той ще приеме обаждането ми.

И така израелският министър-председател, действайки по повелята на Ари Шамрон, се обади на началника на своето външно разузнаване и му нареди да одобри операция, в която началникът не искаше да участва. По-късно очевидци щяха да твърдят, че се е говорило на висок тон, а имаше и слухове, че Навот заплашил да си подаде оставката. Но те бяха само това — слухове, защото на Узи му харесваше да бъде шефът почти толкова, колкото бе харесвало на Шамрон. И като знак за нещата, които щяха да последват, Навот отказа да се обади на Алон в Лондон и лично да му даде благословията си, оставяйки тази задача на един нисш служител. Габриел получи официалното разрешение за операцията малко след полунощ лондонско време с обаждане по телефона, продължило по-малко от десет секунди. След като затвори, двамата с Келър напуснаха посолството и се отправиха по тихите улици на Лондон към „Грандхотел Бъркшър“.