Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Не можем да останем тук - каза Мади. - Ако се отправим на запад, можем да се натъкнем на Съюзниците. Трябва просто да продължим да вървим.
- Но не знаем къде са. Може би трябва да се върнем в града и да научим повече - предложи Мари.
- Луда ли си? Веднага ще ни разпознаят в тези дрехи - отвърна Мади.
- Не и ако пътуваме през нощта. Имам идея - добави Кали. - Ако можем да се отървем от лагерните униформи на райета, имаме тъмни гащеризони, а и ако намерим някои неща, за да се покрием отгоре...
- Но как? - Мади не беше убедена. - Нямаме документи, ще ни хванат и ще ни върнат обратно. Предпочитам да умра, отколкото да се върна там.
- Това няма да стане, обещавам ти - опита се да успокои приятелката си Кали. - Повярвай ми.
Прекараха втората нощ в бомбардирана къща в покрайнините на Маркклеберг. Кали разузна какво има наоколо и в далечината видя нещо, което приличаше на селска къща. Не посмяха да рискуват и да потърсят помощ там, но тя забеляза реколта в полето. Сутринта беше прохладна и свежа и се виждаше въже с прострени дрехи, поклащани от вятъра. Как копнееше за допира на чисто бельо до кожата си.
- Останете тук - нареди Кали.
- Къде отиваш?
- Ето там - усмихна се тя и посочи фермата.
- Ти полудя ли? - сграбчи я за ръката Мари.
- Трябва да се отървем от тези униформи. Това е важно. Ще взема каквото мога.
- А ако има кучета и те нападнат? - проплака Мади.
- Има си начини...
Механизмите от старото й обучение се задействаха. Тя пропълзя по земята покрай живия плет по посока на вятъра, за да не предизвика кучетата, ако въобще имаше такива, и цялата се покри с кал. Взе мъжка риза и чаршаф от простора, после жилетка с ръкави, някакви чорапи. Имаше и съблазнителна блуза, но видя как едно куче внезапно се събуди и се надигна, за да провери какво става, и Кали се промъкна обратно, притиснала плячката си под тялото.
Момичетата се втурнаха да я издърпат, възхитени от акцията. Отнесоха дрехите дълбоко в гората. С тях успяха да покрият достатъчно добре лагерните си униформи. Беше твърде студено, за да махат всичките си стари дрехи и да се лишат от топлината, която им осигуряваха. Разкъсаха на тънки ивици чаршафа и ги използваха като забрадки, за да покрият главите си - обръснатата им коса бе поизраснала и стърчеше във всички посоки, а с останалите се увиха като с шалове, за да прикрият униформите.
Усилието бе струвало на Кали много енергия и сили и тя откри, че отпада по-бързо от останалите. Знаеха, че трябва да продължат да вървят, гладни и с пришки и рани по краката, и да избягват дневната светлина, но напредваха бавно и пиеха каквото намерят, дори мръсна дъждовна вода. След третия ден, в който не бяха хапвали нищо, всички ги боляха стомасите, а Кали започна да повръща. Бе погълнала прекалено много замърсени течности и от треската започваше да трепери и да се гърчи. Не искаше да ги задържа, но установи, че й е трудно да ходи. Когато стигнаха до покрайнините на Лайпциг, Кали разбра, че не може да продължи по-нататък.
- Оставете ме тук - помоли тя, но другите не й обърнаха внимание.
Движеха се напред, когато видяха в далечината хайка от СС войници, вървяща към тях. Сърцето на Кали заби учестено. Те нямаха документи за самоличност или пропуски за придвижване, а вече бе почти тъмно.
- Не казвайте нищо, никой да не говори. Оставете всичко на мен и се дръжте така, сякаш ви е много зле - прошепна Мади, когато те се вкопчиха една в друга.
- Документите - извика един от войниците, гледайки ги с подозрение.
Мади се изпъна и заговори на почти съвършен немски:
- Нямаме документи, те са в лагера. - Посочи някъде назад в далечината. - Ние сме френски работнички. Вижте, целите сме в борови иглички. Тази жена е много болна и ни отделиха от другите. Имаме разрешение да я отведем за лечение. Виждате, че има треска. Не стойте прекалено близо... Може да е туберкулоза.
Войникът отстъпи назад при думите й и огледа Кали с интерес, докато потта се стичаше по челото й. Изглеждаше логично, че бяха нужни две момичета, за да я мъкнат.
- Продължавайте - нареди той и те се отдалечиха в здрача, олюлявайки се от облекчение. Мади ги бе спасила отново.
- Трябва да си твърд, да ги гледаш в очите и да ги лъжеш през зъби на добър немски. Това е едно от предимствата да си живял край границата в Елзас - каза тя с гордост в очите.