Кралят на зимата

Секунди по-късно в залата влезе Сийнуин. От както бяхме дошли в Каер Сус, тя стоеше скрита в отредените за жените стаи. Тази криеница само увеличи нетърпението на онези от нас, които не бяха виждали дъщерята на Горфидид. Признавам, че повечето от нас мислеха, че ще бъдат разочаровани от тази звезда на Поуис, но в действителност тя можеше да затъмни всяка звезда. Сийнуин влезе в залата, придружена от своите придворни дами и появата й остави мъжете без дъх. Аз също забравих да дишам. Косата на принцесата беше светла, което е по-типично за саксите, но косата на Сийнуин беше светлоруса и много красива. Принцесата изглеждаше много млада, имаше срамежливо лице и се държеше скромно и възпитано. Ленената й рокля беше боядисана с помощта на пчелен восък в златисто жълто, а около врата и по краищата на дрехата бяха бродирани бели звезди. Косата й бе златноруса и блестеше сякаш по-ярко и от ризницата на Артър. Принцесата беше толкова слаба, че Агравейн, който седеше до мен на пода, отбеляза, че няма да става за раждане на деца.

— Всяко нормално бебе би загинало, докато си пробива път през този тесен ханш — каза той кисело, но въпреки това аз съжалих Айлийн, която сигурно се беше надявала съпругата на Артър да бъде само част от неговите политически планове.

Луната се носеше високо над върха на Каер Долфоруин, а Сийнуин вървеше бавно и срамежливо към Артър. Тя носеше дар на своя бъдещ съпруг — един оглавник, който беше символ на преминаването на бащината власт над девойката в ръцете на съпруга й. Когато Сийнуин му подаде оглавника, Артър го пое толкова непохватно, че едва не го изпусна. А това със сигурност беше зла поличба. Но всички, дори и Горфидид, изпратиха неудобния момент със смях. След това поуиският друид Иорует официално сгоди двойката. На светлината на припукващите факли ръцете им бяха свързани с венец, сплетен от трева. Лицето на Артър бе скрито под сребристосивия му шлем, но Сийнуин, сладката Сийнуин, изглеждаше толкова радостна. Друидът ги благослови и призова Гуидиън, Бога на светлината и Аранрод, Златната Богиня на зората да бдят над годениците и да дарят мир на цяла Британия. Засвири арфистка, мъжете приветстваха щастливото събитие, а Сийнуин, красивата златокоса Сийнуин, плака и се смя с душа преливаща от радост. В онази нощ аз отдадох сърцето си на Сийнуин. Както и много други мъже. Тя изглеждаше толкова щастлива и нищо чудно, защото този годеж слагаше край на кошмарите, преследващи всяка принцеса, която трябва да се ожени по-скоро заради родината си, отколкото водена от сърцето си. Една принцеса може да се окаже в леглото на който и да е смрадлив стар козел с провиснал корем, стига това да е в интерес на страната й. Но Сийнуин бе намерила Артър и в своята младост и доброта, тя без съмнение бе решила да забрави своите страхове.