Хайка за вълци

Николин преобрази живота им като с магическа пръчка. Къщата им се разшири с една стая, изпълни се с богатска покъщнина, земята им от двайсет декара се увеличи на сто и двайсет, видяха се и с пари на ръка. Мона не дебнеше вече кокошките на полог да си купи с яйца парче плат от селския дюкян, а си шиеше блузки и поли при Кичка Кралева от най-хубави платове, които купуваше от града. Сега тя наистина бе станала кокона, позакръглена след раждането и някак си порочно хубава, самоуверена и съзнаваща женската си прелест. Дядо Мацко също подмени тоалета си, като преправи и подноси ризите, обувките и костюмите, които бе задигнал от гардероба на покойния Деветаков. Нищо не му прилягаше напълно, защото бе дребен и приличаше на момче, което доизносва дрехите на по-големия си брат. Само моравата антерия не можеше да подмени, защото Деветаковите сака му бяха големи, но затова пък подноси часовника със сребърния ланец, който бе намерил при мародерските си набези в чифликчийската къща.

— Да живей България, ама ти, Койно, си падна на кълката! — казваше му всеки път Петко Българията, когато играеха на табла или на сантасе.

— Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет! — отговаряше дядо Мацко със самодоволството на човек, уверен, че съдбата е била длъжна да го облагодетелствува на всяка цена. — Легнах си аз на кълката не, ами и на двете.

Играеха пак така мълчаливо и мързеливо от нямане какво да правят и разговаряха нечленоразделно: „Мммм?“ — „Ъхъ!“ Сега обаче не се свиваха в котешките леговища из двора или градината, а седяха в къщи или, при хубаво време, под навеса на хамбара. Дядо Мацко седеше в тъмнокафяво кожено кресло, а Българията на тапициран в червено кадифе стол и играеха върху оная полирана масичка, до която бе седял Деветаков в деня на самоубийството си. Дядо Мацко обичаше да седи в това дълбоко кресло, което го поглъщаше като паст до ушите, и не можеше да се наслади на мекотата и особения мирис на кожата. Макар че патът му отдавна бе изхвърлен и заменен с пружинен креват, денем си мъркаше в креслото, а понякога и нощем преспиваше в него. Другата му любима вещ бе грамофонът. Младите се отделиха в новата стая и взеха радиото, а на него оставиха грамофона. Пускаше го, когато си дремеше в къщи или навън, пускаше го и когато играеха на табла с Петко Българията. Плочите бяха много и различни, а мелодиите странни и непознати, но дядо Мацко ги въртеше, за да знаят хората, че има грамофон в къщи, какъвто имаше само в читалището. В хубаво време изнасяше грамофона навън, хъркащите, крещящи и задъхани мелодии се разнасяха из селото и всички наоколо се спираха да ги слушат.