Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Толкова съм погълнат от работата си, че почти забравям да взема камък за султана. Обявява се краят на експедицията и поемането по обратния път към Мекнес, а аз трябва набързо да намеря нещо необичайно, и накрая викам един човек да ми помогне да вдигна парче от паднала колона, къс от издялан капител, който да покаже нещо от изкуството на древното каменоделство. Увиваме го внимателно в коприната и го поставяме в коша на едно от мулетата. Бедното животно върви наведено на една страна по целия път към дома.
Исмаил е много доволен от избора ми. Възхищава му се, прокарва върховете на пръстите си по релефа. Той по-скоро загатва, отколкото изобразява листа и цветове.
– Това произхожда от сърцето на първата африканска империя Мавритания Тингитана, основана от римляните. Моите земи вече надхвърлят пределите ѝ. – Той ме поглежда с грейнали очи. – Представи си, Нус-Нус: вече имам по-голяма власт от римляните с могъщите им армии. Сега трябва да прогоня проклетите англичани от Танжер и онези неверници испанците от Лараш и Мармора и ще възстановя чистотата на истинската вяра надлъж и шир в страната ни. Това е моята съдба. Мой дълг. Знаеш ли защо те изпратих във Волубилис?
Клатя глава. Понякога е по-разумно да замълчиш.
– Точно там Мулай Идрис, великият внук на Пророка, донесъл исляма в Мароко за пръв път, когато избегнал нападението на халифата на Абасидите. Точно там е роден и синът му, Идрис Втори, който обединил Мароко, установил вярата към думите на Пророка и поставил великото си кралство под един общ флаг. В тези камъни има магия, Нус-Нус – защото те са пропити не само със силата на древните римляни, но и с думите на Господ. По тази причина трябва да ги вградим в моя град, тъй като тяхната сила ще ми помага в моята свещена мисия.
През цялото време, белязано от нови бунтове в Риф и сведения за обсада на английската колония в Танжер, Исмаил се хвърля с жар във възстановяването на двореца си, често работи гол до кръста редом с обикновените строители, а ръцете и лицето му са изцапани с вар и пръст. Труди се отдадено, сякаш не може да спре, защото мечтите му го изяждат отвътре.
Това второ лято беше страховито, а жегата непреклонна. Изворите пресъхнаха, а оскъдната реколта беше унищожена от нашествие на скакалци от пустинята. Към края на годината все още страдахме от сушата. Фонтаните бяха спрени, а комарите се развъждаха в застоялата вода и ни тормозеха с жуженето си и ухапванията през нощта.
Новините, че английският гарнизон, защитаващ колонията си в Танжер, все пак е успял след дълга и кръвопролитна битка да отблъсне силите на султана, не биха могли да се появят в по-неподходящ момент. Исмаиловият генерал Каид Омар язди от северните райони в третия ден на Мухарам 1091 година, за да обсъди евентуално примирие с неверниците, които, както той съобщава, ще изпратят свой представител в двора на– Мекнес.
Султанът организира среща на своите съдници и учени, за да съблюдават законосъобразността на подобно действие. Конфликтът с англичаните коства много пари и сили, особено когато страната е обхваната от такава суша. Иска да прогони враговете от пределите на Мароко, но войната с тях се превръща във все по-голямо неудобство, а възможност за поражение е неприемлива. След като въоръжените сили не успяха да ги отблъснат от бреговете ни, вероятно има друг начин да бъдат убедени да си отидат. Може ли да бъде сключено някакво примирие, без да се накърняват законите на Корана? Атмосферата е напрегната; много от високопоставените лица мислят, че всякакво съгласие с християните би било срамно; Бен Хаду отбелязва, че ще е добре при дадените обстоятелства да се прояви политическа целесъобразност. Онези с по-крайни възгледи продължават да негодуват, твърдят, че Аллах е на тяхна страна и ще помогне; че неверниците трябва да бъдат повалени и стъпкани на земята, която са превзели. Сред врявата Калайджията се обръща към султана: