Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
– Искам да те освободя от обещанието да ми бъдеш вярна, Алма. Не е честно спрямо теб – каза. ѝ Натаниел една нощ, в която от перголата в градината се любуваха на дъжда от падащи звезди пушейки марихуана. – Ти си млада и пълна с живот, заслужаваш повече романтика, отколкото аз мога да ти дам.
– Ами ти? Има ли някой наоколо, който ти предлага романтика, та искаш да си свободен? Аз никога не съм те спирала, Нат.
– Не става дума за мен, Алма.
– Освобождаваш ме от собственото ми обещание в доста неподходящ момент, Нат. Бременна съм и този път само ти може да си бащата. Мислех да ти го кажа, когато се убедя напълно.
Исаак и Лилан Беласко посрещнаха новината за тази бременност със същото въодушевление както първия път, обновиха подготвената за предишното дете стая и се приготвиха да го глезят. "Ако е момче и съм умрял, когато се роди, предполагам, че ще го кръстите на мен, но ако съм жив, не може, защото ще донесе лош късмет. В такъв случай, искам да се казва Лорънс Франклин Беласко, като баща ми и като великия президент Рузвелт, мир на праха му", помоли патриархът. Той изнемощяваше бавно и неумолимо, но все още беше на крак, защото не искал да изостави Лилиан; жена му се бе превърнала в негова сянка. Тя бе почти напълно оглушала, но не ѝ трябваше да чува. Беше се научила да разгадава точно чуждите мълчания, невъзможно бе да скрият каквото и да било от нея или да я излъжат, освен това бе развила страхотна способност да отгатва какво възнамеряват да ѝ кажат и да отговаря още преди да са го изрекли. Имаше две фикс идеи: да подобри здравето на мъжа си и да накара Натаниел и Алма да се обикнат както трябва. И в двата случая прибягваше до алтернативни терапии, включващи от магнитни одеяла до лечебни еликсири или афродизиаци. Калифорния, първенец в магиите с природни средства, се радваше на забележително разнообразие от продавачи на надежда и утеха. Исаак се бе примирил да си окачва стъкълца на врата и да пие сок от люцерна и сироп от скорпион, както Алма и Натаниел търпяха разтривките със страстно олио от илангиланг, китайските супи от перка на акула и други алхимични стратегии, с които Лилиан се стремеше да разпали вялата им любов.
Лорънс Франклин Беласко се роди през пролетта без нито един от проблемите, предсказани от лекарите, предвид предишната еклампсия на майката. Още с появата му на бял свят името му дойде дълго и всички почнаха да го наричат Лари. Той израсна здрав, едър и самостоятелен, без да изисква специални грижи, толкова спокоен и дискретен, че понякога заспиваше под някоя мебел и никой не се сещаше за него с часове. Родителите му го повериха на бабата и дядото и на дойките, които щяха да се редуват при отглеждането му, и не му обръщаха много-много внимание, тъй като в Сий Клиф имаше половин дузина възрастни, бдящи над него. Момченцето не спеше в леглото си, а ту при Исаак, ту при Лилиан, на които викаше "папи" и "мами", докато към родителите си се обръщаше с официалното "майко" и "татко". Натаниел рядко се прибираше вкъщи, той вече беше най-известният адвокат в града и печелеше купища пари, а през свободното си време спортуваше и изучаваше изкуството на фотографията; чакаше синът му да поотрасне, та да го въведе в насладите на ветроходството, без да допуска, че този ден няма да дойде. Тъй като свекървата и свекърът бяха обсебили детето, Алма почна да пътува в търсене на теми за работата си, без чувство за вина, че го оставя. През първите години планираше по-кратки пътешествия, за да не се отделя задълго от Лари, но установи, че е все едно, тъй като при всяко завръщане, било след продължително, било след краткотрайно отсъствие, синът ѝ я посрещаше с все същото вежливо ръкостискане вместо с така очакваната възторжена прегръдка. Засегната, тя стигна до извода, че Лари обича повече котката, отколкото нея, и тогава вече можа да посети Далечния изток, Южна Америка и други далечни места.
ПАТРИАРХЪТ
Лари Беласко прекара първите си четири години под крилото на баба си, дядо си и домашния персонал, които задоволяваха всичките му капризи и го отглеждаха като орхидея. Тази система, която би съсипала безвъзвратно характера на всяко по-неуравновесено дете, го направи мил, услужлив и не особено голям любител на хорската врява. Спокойният му нрав не се промени, когато през 1962 година се спомина дядо му Исаак – един от стълбовете, крепящи фантастичната вселена, в която бе живял дотогава. Здравето на Исаак се бе подобрило с появата на любимия внук. "Отвътре съм на двайсет години, Лилиан, какво, по дяволите, е станало с тялото ми?" Той имаше сили да извежда всеки ден Лари на разходка, показваше му ботаническите тайни на градината си, лазеше заедно с него по земята и му купуваше животинките, за които сам бе мечтал като дете: говорещ папагал, рибки в аквариум, заек, който изчезна завинаги някъде между мебелите още първия път, когато Лари отвори клетката му, куче с клепнали уши, първото от няколкото поколения кокер шпаньоли, които семейството щеше да гледа през следващите! Години. Лекарите не можеха да обяснят видимото подобрение на Исаак, но Лилиан го приписваше на лечителските умения и езотеричните науки, в които се бе специализирала. Тази нощ бе ред Ларц да спи в леглото на дядо си след един щастлив ден Цял следобед двамата бяха яздили в парка край. "Голдън Гейт" – Исаак на седлото, а Лари пред него, на сигурно място в прегръдките му. Върнаха се, зачервени от слънцето, потни и въодушевени от идеята да купят кон и пони, за да яздят заедно. Лилиан ги чакаше в градината със заредени на скарата наденички и лечебна ружа – любимата вечеря на дядо и внук. После изкъпа Лари, настани го в леглото на мъжа си и го приспа с приказка. След това изпи своята чашка херес с тинктура опиум и си легнала в своята стая. Събуди се в седем сутринта от ръчичката на Лари, който я разтърсваше за рамото. "Мами, мами, папи падна." Завариха Исаак на пода в банята. Нужни бяха задружните усилия на Натаниел и на шофьора, за да повдигнат натежалото като олово леденостудено, вцепенено тяло и да го проснат върху леглото. Искаха да спестят гледката на Лилиан, но тя изблъска всички от стаята, затвори вратата и не я отвори, докато не изми бавно мъжа си и не го намаза с лосион и одеколон, оглеждайки всяка подробност от това тяло, което познаваше по-добре от своето и което толкова много обичаше, изненадана, че никак не бе остаряло; мъжът ѝ се бе запазил такъв, какъвто го бе виждала винаги: същият висок и силен младеж, който можеше да я вдигне на ръце през смях, загорял от работата в градината, с гъстата си черна коса като на двайсет и пет години и красивите си ръце на добър човек. Когато отвори вратата на стаята, тя беше спокойна. Семейството се опасяваше, че без Исаак Лилиан ще повехне от мъка за кратко време, но тя им показа, че смъртта не е непреодолима пречка за общуване между онези, които се обичат истински.