Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Извикахте ли полицията?
— Не. Майка ти предпочете сама да се изправи срещу него. Аз бях уплашен до смърт, но не и тя. Знаеш каква беше мама — допълва и се просълзява. — Беше дребничка, но твърда като скала. Никой не смееше да се закача с Мими!
— Да, знам. И никога не й се налагаше да повишава глас — допълвам унило, изричайки своята задължителна реплика от нашите семейни спомени за мама.
— Беше нещо в маниера й, в начина, по който подхождаше към нещата… Беше истинска дама и мъжете веднага го усещаха — рецитира своята част татко. После въздъхва. — Та тогава тя размени няколко думи с Мак Келтър и той си замина нацупен, с подвита опашка.
Такава си беше майка ми — дама с главно „Д“. Но аз още от малка си знаех, че никога няма да стана като нея. Бях прекалено груба и непокорна. Исках да посетя всяко място, което родителите ми определяха като лошо, например Ню Йорк. Накарах Миси и Дорит да изгорят своите кукли Барби в огъня. Казах на братовчедите си, че такова нещо като Дядо Коледа не съществува. Подозирам, че майка ми си е знаела, че от мен никога няма да излезе истинска дама, не и такава като нея. Но тогава това като че ли нямаше никакво значение.
— Смяташ ли, че Дорит знае за Мак Келтър? И за мнението на мама за него? — Защото ако е така, това би обяснило донякъде поведението на малката ми сестра. — Татко, мисля, че трябва да изпратим Дорит на психоаналитик.
Говорила съм за това с баща си вече няколко пъти, но той винаги отказва. Баща ми е от поколение, което смята, че психоаналитиците са лошо и срамно нещо и при тях ходят единствено откачените. Ето, дори и при тези крайни обстоятелства, той пак не иска да чуе за това.
— Не сега, Кари — отсича. И с изражението на човек, тръгнал към гилотината, той излиза от колата.
Вратата се отваря, преди да сме успели да почукаме, и на прага застава Мак Келтър, блокирайки пътя ни. Красив е по някакъв мръснишки начин, което те кара да се почувстваш засрамен, че дори си го погледнал.
— Брадшоу? — изкисква се. — Аха — отговаря на някакъв свой въпрос. — Заповядайте!
Надявам се, че сега няма да извади железен лост.
— Ето там! — посочва към дневната с бутилката бира в ръката си. Ние се вмъкваме предпазливо, не знаейки какво да очакваме.
Една от стените на стаята е покрита от огромен телевизор, с два високоговорителя от двете страни. На другата стена има камина, играчки, разпръснати по бялата кожа пред нея, два малки жълти пудела със сълзливи очи и дълъг, ъглов диван. Опъната на него с чаша джин и тоник в едната ръка и торбичка лед в другата, лежи Кони, майката на Черил.
— Малкото ми детенце! — проплаква тя, когато ни вижда. Оставя чашата и вдига ръцете си към нас, така че ние нямаме никакъв друг избор, освен да ги поемем. — Момиченцето ми! Тя просто е малко момиченце! — изхлипва.
— Вече не е чак толкова малка — подсмива се Мак Келтър.
— Ами ако са били отвлечени? — извива Кони и започва да примигва учестено. — Ако сега лежат убити в някоя канавка…
— Стига вече, Кони! — отсича мъжът й. — Взели са колата и са отишли да пият. Когато Черил се прибере, ще й хвърля един хубавичък бой. И толкова!
Междувременно баща ми вече е успял съвсем учтиво да си изскубне ръцете от тези на Кони и стои вцепенено, като че ли се опитва да се престори, че не участва в тази сцена.
— Обадихте ли се на полицията?
— Че защо да ги намесваме? — пита Мак Келтър. — Носят само неприятности. Освен това те няма да тръгнат да търсят изчезнал човек, ако не са минали поне двайсет и четири часа!
— Дотогава може да са мъртви! — проплаква Кони. Поставя ръка на сърцето си и се опитва да си поеме дъх. — Ето това е наградата ми за всичките ми мъки! Имам си малолетна престъпница за дъщеря и пиян безделник за съпруг!
— Казах ти да си затвориш устата! — срязва я въпросният съпруг.
Двамата с баща ми се споглеждаме ужасени.
— Мисля, че трябва да ги потърсим — предлагам и поглеждам часовника си. — Сега е единайсет без петнайсет. Няма ги от около три часа…
— Може вече да са стигнали чак до Бостън! — възкликва Кони и поглежда към съпруга си.
— Аз се връщам в „Смарагда“! — обявява той. Когато забелязва шокираните ни изражения, допълва ухилено: — Хей, тя не е мое дете! А и там ме чака един приятел на име Джак Даниълс.
Тримата с Кони и баща ми обикаляме целия град в търсене на Дорит и Черил. Проверяваме ливадите, кънтри клуба и няколко малки бара, за които Кони се сеща. Въпреки че защо, според нея, някой ще тръгне да сервира алкохол на тринайсетгодишни, за мен и баща ми си остава пълна мистерия. Но все пак проверяваме, макар че всичките ни търсения се оказват напълно безрезултатни. Накрая в два през нощта се отказваме.