Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— О, чакай, Фъргюс не ми е гадже — започвам да обяснявам, но Филис ме прекъсва.
— Какво чух? Думата гадже ли? — пита гръмогласно тя и се оглежда.
Усещам как лицето ми става червено и не мога да погледна към Фъргюс. Може би идеята ми не бе чак толкова добра.
— Да, точно така — обажда се той, преди да успея да отговоря.
— Какво, по дяво… — обръщам се рязко към него, за да видя широка усмивка, цъфнала на лицето му.
— Няма да ме тропосаш да правя цялата вечер компания на Филис — съска едва чуто той през стиснатите си зъби като вентролог.
С периферното си зрение виждам Филис, седнала на края на стола, а очичките й изглеждат увеличени зад стъклата на очилата. Боже, тази жена минава осемдесетте, но е истинска мъжемелачка.
— Добре, добре — кимам. — Да, това е гаджето ми.
Чувствам се малко виновна, че лъжа дядо, но по-късно ще му обясня.
— Прекрасно! Чудесно! — той изглежда развълнуван. Протяга ръце към Фъргюс и го прегръща. — Най-сетне!
О, хайде, дядо, стига, не е необходимо да отиваш чак толкова далеч, цупя се, докато гледам как Фъргюс се забавлява.
— Е, да започваме, а? — прекъсвам прегръдката им. — Всички ни чакат!
— Да, да — кима той, докато сред присъстващите настъпва вълнение, те се местят, за да направят място за нас.
Сядаме на масата, върху която има тесте карти и бутилка уиски „Блексток& Уайт“. А това не е ли…?
— Дядо, да не си запалил тамян? — питам и неочаквано съзирам малък димящ конус в средата на масата.
— Наг Чампа — поправя ме с изненадваща точност той, като се има предвид отслабващата му памет. — Тази сладурана Мелани ми я подари. Увери ме, че помагала да не се усеща миризмата от лулата ми — и ми намига, докато стиска лулата в зъби и я запалва с кибрит.
— Но, дядо, правилата… — протестирам разтревожено, но Фъргюс ми затваря устата, като ми подава чаша уиски, което изпивам с благодарност.
— А сега, мили хора… — Дядо привлича вниманието на всички присъстващи и разговорите около масата заглъхват. Той издухва дима от лулата си и посяга към картите.
— Да започваме играта — и раздава картите с размах.
Два часа по-късно, една бутилка уиски и сериозно залагане, съм загубила парите си, както и повечето от играчите. Дядо, обаче, е на печалба. Просто е влязъл в печеливша серия. Въпреки че залага само с монети, вече е спечелил петдесет лири и взема всяка ръка. Останали са само той и Фъргюс.
— Е, ти ме разби! Излизам, край — обявява Фъргюс, като сваля картите си. — Не мога да се меря с теб!
— Глупости! — отвръща дядо, но се пъчи като пуяк от гордост.
— Трябва да играете професионално, господин Конъли — продължава да го хвали Фъргюс, като ми намига.
— О не, моля те, не му давай подобни идеи — протестирам аз.
Дядо се подхилва доволно и пуфти с лулата си.
— Хайде, само още една игра — моли се той.
— Би било чудесно — клати глава Фъргюс, — но наистина трябва да се прибирам. Утре имам прослушване.
— О, вие сте актьор? — пита Филис, която отдавна е излязла от играта и от доста време седи на дивана.
— Плащам за греховете си — смее се той.
— Веднъж излизах с един актьор. Играеше във Вариетето, голям красавец.
— Добре, добре Филис — успокоява я дядо, после се обръща към мен и мърмори: — С кого ли не е излизала!
Опитвам се да не се разсмея и го ръчкам да спре.
— Ти също ли си тръгваш? — пита ме той.
— Няма как, обещах да му помогна да научи репликите си — смея се тъжно, очаквайки че ще се ядоса, но той ме гледа разнежено.
— Браво, момичето ми! — кима одобрително, като ме тупа леко по коляното.
— Само да взема палтата ни. — Фъргюс става и отива към стола, който е близо до шевната машина, където са оставени. Посяга към тях, но спира.
— Това някой от вашите проекти ли е, господин Конъли? Тес ми каза, че сте работел като шивач.
Поглеждам и виждам, че държи чантата, която правех. Притеснявам се, сякаш е открил някаква дълбоко пазена моя тайна.
— Шивач?
Но аз съм повече притеснена от изражението върху лицето на дядо. За част от секундата изглежда, че не може нищо да си спомни.
— В Савил Роу, дядо — намесвам се веднага. — Работеше там петдесет години — продължавам, за да му помогна.