Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
Поради което сега се крия зад едно дърво. Добре, съжалявам, но няма друг начин. Инструкторът ни нареди да направим няколко обиколки на парка, а моите крака все едно са пълни с олово. Не мога да вървя, та камо ли да тичам. Мисля си, как сега можех да си бъда вкъщи, да си лежа и да си гледам телевизия. Или да пия чаша вино. Или да лежа във ваната. Или дори да пера на ръка. Как е възможно хората да правят всичко това за удоволствие? По своя воля и желание? Няколко пъти в седмицата?
Надничам предпазливо иззад дънера и виждам няколко зелени лигавника да профучават покрай мен. Те дори не са забелязали, че ме няма. Стратегията ми е да остана още няколко минути тук, да си почина, да възстановя дишането си, сетне ще се промъкна и ще се присъединя към тях, когато минат отново покрай мен. Какъв брилянтен план! Затварям очи, сядам на влажната трева и се облягам на дървото.
— Номер трийсет и четири! Къде си, по дяволите?
Отварям очи. Мамка му!
— Номер трийсет и четири! Искам да те виждам! Веднага! Къде си!
Мамицата му!
Гърдите ми се стягат. Би трябвало да се досетя, че номерът ми няма да мине. Тези инструктори сякаш имат очи и на гърба и виждат всичко дори в тъмнината. Нищо не убягва от погледа им.
— Номер трийсет и четири!
Сега той направо крещи, а аз надничам иззад дънера и го виждам на около петдесет метра от мен. Огромен правоъгълен мъжага във военна униформа, като голям хладилник, боядисан в камуфлажни цветове. Ама че работа. Никога няма да мога да се измъкна от скривалището си. Той ще ме хване и ще ме накаже да направя милион лицеви опори. Обречена съм на смърт. Просто трябва да избера удобен момент, когато теренът е чист… Аз…
В този миг силен лай прекъсва блуждаещите ми мисли и аз виждам един огромен златист ретривър, да скача около инструктора. Той се обръща и го тупа по гърба.
Спасение!
Съзирам шанса си, излизам иззад дървото и спринтирам през тревата. След няколко секунди усещам неочаквана, безумно силна болка в крака си.
— Ооох! — викам, превивам се на две и подскачам на един крак.
Чувайки вика ми, инструкторът се обръща и ме вижда.
— Добре ли си? Какво стана? Дай да видя.
Ако не ме болеше толкова много, щях да се впечатля колко бързо ме вдигна и занесе до близката пейка, където седна и прегледа крака ми.
— Изглежда, че е сухожилието — казва компетентно. — Може да си го скъсала.
— Какво? Как така скъсала? — повтарям ужасена.
— Или е това, или си го разтегнала. Не съм сигурен, но трябва да си отидеш вкъщи и да сложил лед.
— Веднага ли? Без да съм завършила курса? — Забравяйки факта, че може да имам сериозно нараняване, почти се опиянявам от мисълта, че ще мога да си отида вкъщи.
— Да, веднага — кима той. — Аз бих взел и два ибупрофена, ще помогне да не се подуе.
— Добре — кимам подчинено, чувствайки значително облекчение. Слизам от пейката, стигам куцукайки до вана, където са вещите ми.
— И още нещо…
По средата на куцукането се обръщам, за да видя, че ме гледа със скръстени ръце.
— Мисля, че следващия път, ще трябва да те запишем в синия отбор. Начинаещи — добавя, вдига рунтавите си вежди и ме гледа назидателно.
По дяволите. Но в същия миг ми идва друго наум.
— Да… добре…
Нямам намерение да споря с двуметров инструктор с рамене като минитанкове. Само, че знам нещо, което той не знае.
Следващ път просто няма да има.
Скъпо дневниче,
Нямах възможност да пиша, тъй като бях много заета със сватбата (и тъпата кавга!), с пътуването до плажа и с концерта (напомни ми следващия път да си взема слушалки!) — беше направо маниашко! Едва издържах! И разбира се срещата между Себ и дядо! Оооо, боже! Беше изнервящо и не мина както ми се искаше…
Но въпреки това, трябва да пиша, защото имам големи новини… моля, барабаните да бият туш…
Влюбена съм!
26.
За щастие сухожилието се оказа само разтегнат мускул и следващите няколко седмици профучаха, изпълнени е редовни и успешни срещи със Себ.
Например, нощта, в която ходихме на концерт. Както казах, това бе една от любимите му независими групи, и също както и предишния път имаше много шум и гръмки китари. Само че този път, вместо да прекарам цялото време с пръсти в ушите от страх, че ще ми се спукат тъпанчетата, бях подготвена със специалните ми слушалки срещу оргазмите на Фиона и се присъединявах към Себ само в сюблимните моменти, когато публиката скачаше да танцува! Беше идеално, не можах да чуя нищо!