Да започнем отначало

Прилика? Между херцогинята на Кеймбридж и мис Темпъл? Все едно да кажеш, че има прилика между новородено котенце и ротвайлер.

Кашлям високо и двамата се обръщат към мен.

— Трябва да вървим, дядо ни очаква.

— Да, разбира се, съжалявам, ще ме извините ли? — Фъргюс се обръща към мис Темпъл, опа, пардон — към Катрин.

— Да, да, няма нищо — неохотно пуска ръката му тя и започва да си вее с лист хартия. — Приятно прекарване и поздравете дядо си — усмихва се и на мен. — Очарователен джентълмен… трябва пак да го посетите.

— Непременно — усмихва се Фъргюс, намига ми тайно, докато аз го хващам за ръката и го водя към противопожарната врата.

— Като нашата бъдеща кралица, а? — прошепвам, докато вратата се затваря зад гърба ни.

— Стига де, забравил съм си очилата и не виждам добре! — протестира той, докато се подхилва.

За миг не казваме нищо и продължаваме по коридора, но повече не мога да се сдържам, така че се обръщам към него и избухвам в смях. Той също.

Докато стигнем до стаята на дядо все още се смеем. Чукам на вратата. Три бързи, последвани от три бавни. Фъргюс ме гледа въпросително.

— Това е специална парола… Тук играта на покер е забранена — шепна.

— Аха, значи сме нарушители — мърмори той и неочаквано сякаш се изнервя заради тези предпазни мерки.

Настъпва пауза, сетне звук от завъртане на ключалка и вратата се отваря, а пред нас се появява дядо, облечен с костюма си на тънки райета, а от джобчето на сакото му се подава смарагдовозелена копринена кърпичка. Лицето му светва, когато ме вижда, и без да продума, оглежда дали коридорът е пуст, преди да ни пусне вътре.

След като вратата вече е затворена, ме прегръща.

— Тес, скъпа, радвам се, че успя да дойдеш.

— Не бих пропуснала за нищо на света — смея се като махам на всички познати лица, живеещи в „Хемингуей Хаус“, вече насядали около масата. Те отговарят с бодро „Здравей!“.

— Доведох един приятел — Фъргюс — представям го аз, но той вече е обсебен от Филис, която се опитва да го настани до себе си.

— Филис, остави бедното момче! — назидателно казва дядо.

— Какво? Нищо не правя? — хваната натясно, Филис се прави на невинна.

Фъргюс се възползва от положението и се присъединява към нас.

— Благодаря ви — казва тихо на дядо, като му подава ръка.

— Внимавай много, синко — хили се дядо, стискайки ръката ми. — Тази жена ще се опита да те отмъкне под носа на Тес.