Да започнем отначало

Сетне, когато Себ заяви, че океанът му липсвал, една вечер се метнахме на колата и след работа отидохме до морето, на същото място, където ходихме и първия път, където намерих парчето дърво, изхвърлено от вълните, а той влезе да джапа в замръзналото море. Само че този път, вместо да остана на сухо, аз също навих крачолите на панталоните си и се присъединих към него. С една дума: „Ето, виж, не съм мамино детенце!“

Апчихи!

Петък дойде много бързо, а аз очевидно съм настинала. Джапането е боси крака в морето край Съсекс може да е романтично, но си нямате представа колко студена е водата в Английския канал през януари! Направо замръзнах! Почти щях да умра от хипотермия. Всъщност мисля, че имам измръзване на пръстите на краката.

— Наздраве!

Вдигам очи от бюрото и виждам сър Ричард да минава през офиса заедно с червения си сетер Монти. Накрая той и бъдещата бивша лейди Блексток се споразумяха да си поделят попечителството над кучето и тъй като този уикенд е неговия ред, шофьорът им го е довел тук.

— О, благодаря! — подсмърчам и духам носа си. След неговото необяснимо поведение с компютъра, почти не съм го виждала, тъй като имаше много срещи извън офиса, но изглежда се е по-съвзел. Всъщност, мога да кажа, че е претърпял някаква трансформация.

Старият, излъскан от носене, смачкан кафяв костюм, протритите обувки и вратовръзката от колежанските му дни в Оксфорд са изчезнали. На тяхно място има нов костюм е цвят на въглен, подозрително дизайнерски, само с една гънка — тази, която минава по средата на крачолите, чифт мокасини, за които Ким се кълне, че са „Пол Смит“, тъй като видяла в „Грация“ снимка на Джъд Лоу, обут със същите и, забележете, — той е без вратовръзка! Вместо това носи яката на ризата си отворена.

Сър Ричард? С отворена яка на ризата? Какво ли ще бъде следващото? Тениска, обеци? Набола тридневна брада?

— Приятен уикенд! — пожелава ми усмихнато той, докато минава покрай бюрото е Монти по петите му.

— Благодаря, на вас също! — викам след него, тъй като пресича приемната бодро и чевръсто като младеж. Очевидно новото му „онлайн хоби“ действа тонизиращо върху самочувствието му.

Гледам как излиза през вратата, разминава се е Фъргюс, който влиза и носи голяма кутия, върху която пише „Парти тайм“. Вероятно са балоните, които поръчах за партито. Знам, че ще се проведе в супермоден частен клуб, но не може парти без балони, нали?

— Е, хайде, изплюй камъчето! Кажи ми какво става с обявата! — нарежда Ким, преди той да е минал през вратата. Тъй като бе настинала и не идваше на работа, сега умира от любопитство. — Тя отговори ли ти? Уредихте ли си среща? Влюбен ли си?