Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Снимките се провеждаха в Сан Франсиско, но Стиви използваше всяка пролука в графика си да се прибере вкъщи.
Рано една петъчна сутрин самолетът й кацна на международното летище в Лос Анджелис. Поздрави любезно шепата струпани на терминала папараци и взе такси към семейното жилище в Бел Еър. Имотът им, сграда с овална фасада, наполовина забулена от пищни дървесни корони, можеше да се опише като скромен на фона на обкръжението си. Зандър не нае домашна помощница, което много радваше Стиви: харесваше й да изритва небрежно обувките си на влизане, да готви от време на време и дори да прави кочини в кухнята, ако й скимнеше. Направи кафе и разопакова багажа си, отлично съзнавайки, че отлага неизбежното. Биби щеше да пристигне след около половин час, а преди това я чакаше работа.
Влезе в прохладната, тиха баня на втория етаж и извади теста за бременност. Вече месеци наред правеха секс без предпазни мерки — не бяха взели съзнателно решение, просто така им идваше отвътре. Обичаха се, вярваха си един на друг и макар че Стиви от дълго време носеше в сърцето си страха от втора бременност, връзката й със Зандър бавно, но сигурно подпомагаше оздравителния процес. Сега нямаше против да остави нещата в ръцете на шанса и природата.
Но и те досега не бяха дали резултат.
От това не следваше автоматично, че нещо не е наред. Много двойки с години опитваха да си направят бебе, пък и двамата със Зандър не влагаха особено усърдие. При все това Стиви имаше опасения, че абортът я беше оставил бездетна. А може би природата търсеше възмездие за престъпното й лицемерие.
Спомни си за деня на разкритието. Споходило я беше в края на блажен уикенд — съпругата му отсъстваше от града, по работа незнайно къде, — по време на който се бяха заключили в хотелската стая. Правиха секс, поръчаха си храна и шампанско от румсървиса, къпаха се заедно и спаха в обятията си. Беше я уверил за петдесети път, че е на косъм от развода: връзката им продължавала вече месеци наред и с нея искал да прекара живота си. А Стиви го беше погледнала в очите и беше повярвала с цялото си сърце, че го обича истински и че двайсетте години разлика във възрастта не са от значение, нито пък фактът, че е баща или че й е шеф — това бяха просто подробности. Затова, когато в понеделник сутринта беше установила, че цикълът й закъснява и беше решила в обедната почивка да си купи тест за свое успокоение, една част от нея знаеше, че дори да я сполетеше неочакваното, макар и моментът да беше крайно неподходящ, новината би го зарадвала. Нали точно това искаше? Съвместно бъдеще с нея, семейство? Така казваше.
Но, уви, нещата не бяха потръгнали в желаната посока.
В офис сграда на Флийт Стрийт, в тоалетната на седмия етаж, двайсет и шест годишната Стиви беше се мъчила сама да проумее неочакваната новина, дишайки дълбоко, още по-дълбоко, репетирайки в главата си как ще му я поднесе, питайки се как ли ще реагира той.
Бременна съм — беше му заявила по-късно същата вечер. Цял ден беше чакала края на заседанията, облекчението от споделената вест, усмивката му, протегнатите за прегръдка ръце.
Моля?
Бременна съм.
Чие е?
Въпросът му я беше посякъл като нож в гърлото.
Твое.
Не е възможно.
Беше отрекъл, твърдейки, че не й вярва и че е спала с други мъже, а нея, глупачката, мекушавата женица, наранена, задето се е усъмнил в предаността й, я беше грижа само как да му се докаже.
Ще си направя тест, когато бебето се роди. Тогава сам ще се увериш.
Това бебе няма да се роди.
Противоречивите му думи я бяха учудили: щом заявяваше с ръка на сърцето, че няма нищо общо, защо й поставяше такова искане?
Искане ли? Нищо подобно. Заповед.
И дума да не става. Ще го задържа. Детето е и мое.
Тогава за пръв път я беше ударил. Юмрукът му ненадейно се беше стоварил върху главата й, запращайки я назад. Помнеше как черепът й изпращя при сблъсъка със скъпата репродукция на Ешер, която висеше в рамка върху стената в кабинета му. Така жестоко я беше блъснал, че ухото й кървеше. После бяха започнали и заплахите…
Стиви тръсна глава, мъчейки се да прогони грозните спомени. Прокара нежно ръка по корема си, избирайки да пренебрегне суеверията. Бъдещето беше предначертано. От нея се искаше само малко вяра. Животът със Зандър беше коренно различен.
Миналия месец се беше надявала в неведение, любувайки се на вероятността, докато обещанията на закъснелия й цикъл не се бяха изпарили при вида на кръвта по бикините й. И днес беше същото. Трябваше да престане да използва проклетите тестове, които изписваха черно на бяло: НЕ СТЕ БРЕМЕННА.