Островът на изкушението

— Не би ти обърнал внимание — увери я грубо Паскал. — Не си негов тип.

Аврора не успя да сдържи гнева си. Избута завивките и се обърна с лице към приятелката си.

— Не ми дреме за твоя Жан, ясно? Имам си други грижи, много сериозни, напоследък не съм на себе си, а ти дори не забелязваш! Само секс ти е в главата, Паскал, през цялото шибано време: секс, секс, секс. — Осъзна, че описва и самата себе си отпреди две години. — Ако не с мен — то с някой друг. — Думите излетяха от гърлото й, преди да е успяла да ги върже. — Със собствения ти братовчед даже!

Очите на французойката просветнаха яростно.

— Не знам какво го прихваща цялото ти семейство — продължи с тирадата си Аврора. — Всичките сте… смахнати. До един. Държите се, сякаш целият свят е в краката ви, все едно сте царски особи. Е, от мен да знаете, Деверо: не сте. Същите сте като мен, само дето вероятно ви мъчи по-голяма неувереност и плахост, защото обичате да се правите на недостижими. Но мен не можете да заблудите: направила съм си своите изводи. Изобщо не се интересувате коя съм! Разнасяте ме насам-натам като някаква вещ, като куфар, дявол да ви вземе! Но опре ли ножът до кокала, не съм важна, нали?

— След всичко, което направих за теб — каза Паскал горчиво. — Неблагодарна кучка такава!

— Не се ли замисли дори за секунда как ми се отрази случката в Париж? — Гласът й пресекна. — Не ти ли хрумна, че имам нужда от подкрепа…?

— О, я ми го спести! — Паскал се изсмя злостно. — Да не мислиш, че всички трябва с перце да те галим, понеже някакъв селяк ти е надул корема? А да си се замисляла какво ми е на мен? — И нейният глас се разтърси от вълнение, макар и за миг.