Тайната на сътворението

— Да-да, прекрасно и великолепно, знам. Сега, кажи ми кога се връщаш?

— Не съм сигурен. Искам да кажа, опитвам се да хвана първия възможен полет, но няма никакви места. А хич не ми се иска да пътувам 20 часа с автобус до Анкара. Със сигурност ще бъда в Лондон до края на седмицата.

— Браво на теб. Ела до офиса и ще те черпя обяд. Даже може да идем в някой хубав ресторант. Където сервират пици.

Роб се изкикоти, каза дочуване на шефа си, плати и излезе навън. Мардин беше хубав град. Роб беше видял едва малка част от него, но историческият дух му допадаше. Говореше се, че бил основан още от времето на Великия потоп. Улиците бяха останали от римляните, сградите бяха византийски, а златарските работилнички бяха сирийски. Под къщите се виеха причудливи малки пасажи, но Роб не даваше и пет пари за тях. Беше се наситил на история и на османски гледки. Искаше само да се прибере у дома, в хладния, дъждовен, модерен, красив и високотехнологичен европейски Лондон. Искаше просто да прегърне дъщеря си и да целуне Кристин.

Спря пред вратата на малка фурна и звънна на приятелката си. Днес се бяха чули вече два пъти, но му харесваше да си говорят. Тя вдигна веднага. Той се похвали, че статията се е приела много добре във вестника, тя се зарадва и му каза, че й се иска Роб да се върне колкото се може по-скоро. Той обеща да направи всичко възможно и обясни, че най-късно до пет дни ще бъде в Лондон. Кристин го успокои, че се вижда често с дъщеря му и двете са станали близки приятелки. В интерес на истината Сали дори беше помолила Кристин да й помага с детето. Трябвало да отиде на целодневен лекционен курс в Кеймбридж и оставила Лизи на Кристин. Следобеда, ако Роб нямал нищо против, щели заедно да отидат да видят Де Сейвъри, нейния преподавател и приятел от университета. Кристин обясни, че иска да говори с Де Сейвъри относно убийствата в Англия, тъй като професорът очевидно бил наясно с действията на полицията. А и Лизи очаквала с нетърпение да види овцете и кравите в провинцията.

Накрая французойката каза, че Роб й липсва, а той едва намери думи да отвърне колко много жадува да я види отново. След това двамата затвориха и Роб се запъти обратно към хотела си, като обмисляше дали да не седне някъде да хапне за обед. Походката му беше спокойна, но щом пъхна телефона в джоба си, внезапно осъзна нещо и се стресна. Де Сейвъри, Кеймбридж и убийствата в Англия. Историята беше разкрита едва наполовина. Нишката не беше разплетена докрай, другата част от нея продължаваше в Англия.

Роб усети как задоволството го напуска и гладът за действие го обзема отново. Сетивата му се напрегнаха и той дори започна да се притеснява, че може да изтърве нещо важно, докато успее да се върне. Трябваше да се качи на първия възможен полет за Англия дори ако трябва да сменя полети, да раздава подкупи или да наеме цял самолет.

Роб усети как тръпката на новото предизвикателство го завладява изцяло.