Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Луната вън грееше ярко. Тук-там зелени метанови лампи осветяваха оскъдно пътеките през горичката от генетично променени тикови дървета пред портата на манастира. Глупаво е да се стремиш към неща, които не можеш да си върнеш. Всички неща умират. Джайде вече беше загубил Чая. Такова беше естеството на промяната.
Никой не охраняваше портите. Приели бяха, че Джайде ще спазва правилата. Че ще пълзи и ще се моли заради Чая. Че ще им позволи да го прекършат. Изглежда, никой не даваше и пукната пара какво ще се случи с него. Той беше изпълнил предназначението си. Нанесъл беше удар на генерал Прача, посрамил беше цялото министерство на околната среда. Дали ще остане, или ще си тръгне, изглежда, нямаше никакво значение.
Излезе от комплекса и пое по нощните улици на Банкок, Града на свещените създания, отправи се на юг, към реката, към Великия дворец и примигващите светлинки на града, крачеше по полупразните улици. Към вълноломите, които пазеха града от удавяне, пазеха го от проклятието на фарангите.
Храмът на градската колона се издигна пред него, куполите му грееха, приношения осветяваха образите на Буда и ги обвиваха с уханен тамянов дим. Именно тук Рама XII беше обявил, че Крунг Теп няма да бъде изоставен. Че няма да падне пред фарангите така, както Аютая бе паднал пред бирманците преди столетия.
Извисил глас над песнопенията на деветстотин деветдесет и девет монаси в оранжеви роби, кралят обявил, че градът ще бъде спасен и че считано от този момент натоварва със защитата му министерството на околната среда. Натоварва го със задачата да построи гигантските вълноломи и приливни язовири, които да защитят града от мусонните наводнения и безмилостните тайфуни. Заявил, че Крунг Теп ще остане.
Джайде крачеше, заслушан в монотонния напев на монасите, които се молеха ежеминутно, призоваваха света на духовете да помогне на Банкок. Неведнъж и той беше коленичил на хладния мрамор в светилището, просвал се бе пред централната колона и бе отправял молитва за помощ към краля, духовете и каквато там живителна сила пропиваше града, преди да продължи с ежедневните си дела. Централната градска колона имаше силата на талисман. Даваше му вяра.
Сега я подмина, облечен в бялото си расо, и не я погледна.
„Всички неща са преходни.“
Продължи по улиците и скоро навлезе в пренаселените квартали зад канала „Чареон“. Водата се плискаше тихо. Толкова късно през нощта лодки нямаше. Ала на една от верандите недалеч грееше запалена свещ. Джайде се промъкна, натам.
— Каня!
Бившата му лейтенантка се обърна изненадана. Овладя се за части от мига, но не и преди Джайде да види смайването ѝ от този човек без коса на главата, без вежди дори, застанал под стъпалата, ухилен налудничаво.
Джайде си събу сандалите и се качи по стълбата като призрак в бял саван. Отлично разбираше как изглежда и напук на всичко го напуши смях. Отвори мрежестата врата и влезе.
— Мислех, че вече си заминал за манастира в гората — каза Каня.
Джайде седна до нея и нагласи грижливо полите на расото си. Отправи поглед към смрадливата вода на канала. Клоните на мангово дърво се отразяваха в повърхността, лъскава като течно сребро под лунния светлик.
— Явно не е лесно да се намери манастир, който охотно да омърси атмосферата си с грешник като мен! Дори Фра Критипонг, изглежда, не бърза да приеме враг на търговското.
— Всички говорят как търговското било във възход. Аккарат открито говори, че трябвало да разрешим вноса на пружинки.
Джайде се стресна.
— Това не го бях чул. Някой и друг фаранг — да, но…
— С цялото ми уважение към кралицата, но пружинките не вдигат бунтове. — Каня заби палци в твърдата кора на една мангостина и цикламената ѝ обвивка, почти черна в мрака, се отдели. — За разлика от Торапи, който мери дрехите на баща си.
Джайде сви рамене.
— Всички неща се променят.
Каня смръщи вежди.
— Как да се бори човек срещу парите им? Парите са тяхната стихия. Хората забравят наставниците си, учителите си. Забравят дълга си, пометени от парите, които ни заливат, както океанът залива дигите. Ние не се борим с прииждащите океански води. Ние се борим с парите.
— Парите са привлекателни.
Каня го погледна с горчивина.
— За теб не са. Ти беше монах още преди да те пратят в кути.
— Може би тъкмо затова не ставам за послушник.
— Не трябва ли и сега да си в своята кути?
Джайде се ухили.
— Много е тясна за стила ми.
Каня застина, после го погледна сериозно.
— Няма да се подчиниш?
— Аз съм боец, не монах. — Той сви рамене. — Няма да помогна никому, като седя в кути и медитирам. Допуснах да ми размътят мозъка покрай тази история. Загубих Чая и това ме обърка.