Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— По-бързо! — разкрещя му се Хок Сенг. — Куай идиан, кучеебец неден!
Мъжът не обърна внимание на обидата, намали и спря пред него.
— Ще се качите ли, кун?
Хок Сенг се качи на рикшата и махна към тесния проход между фабриките.
— Имам пътници за теб, ако побързаш.
Мъжът изсумтя и свърна по тясната уличка. Веригата на велосипеда потракваше приспивно. Хок Сенг изскърца със зъби.
— Ще ти платя двойно. Побързай!
Мъжът натисна малко по-енергично, но рикшата все така се влачеше като мегодонт. Маи се появи при страничния изход. За миг Хок Сенг се уплаши, че момичето ще сглупи и ще изкара болните мъже, преди рикшата да стигне при тях, но Кит не се виждаше никъде. Чак когато рикшата наближи, Маи се мушна обратно във входа и изкара с влачене първия замаян работник.
Рикшарят се стресна, но Хок Сенг се наведе и изсъска в ухото му:
— Ще ти платя тройно.
После награби Кит и го издърпа на седалката, преди рикшарят да може да реагира. Маи хлътна отново във входа. Водачът на рикшата зяпаше Кит.
— Какво му е?
— Пиян е — каза Хок Сенг. — И той, и приятелчето му. Ако шефът ги хване, ще ги уволни.
— Не ми прилича на пиян.
— Грешиш нещо.
— Не. Прилича ми на…
Хок Сенг го прикова с поглед.
— Белоризците ще те хванат в мрежата си толкова сигурно, колкото ще хванат и мен. Той е на твоята рикша, дишате един въздух.
Мъжът се опули. Дръпна се назад. Хок Сенг кимна в знак на потвърждение и задържа погледа му.
— Няма смисъл да се дърпаш. Аз казвам, че са пияни. Като се върнеш, ще ти платя тройно.
Маи се появи с втория работник и Хок Сенг ѝ помогна да го настанят на седалката. После побутна Маи да се качи при тях.
— В болница — каза високо. А после се наведе и ѝ прошепна: — Но в две различни болници, ясно?
Маи кимна отсечено.
— Браво, добро момиче. — Отстъпи назад. — Тръгвайте, хайде! Тръгвайте! И по-бързо!
Рикшата потегли, доста по-бързо отпреди. Хок Сенг ги гледаше как се отдалечават, главите на тримата пътници и на водача подскачаха и се мятаха заедно с рикшата по калдъръма. Направи физиономия. Пак четири. Много лошо число. Потисна параноята си и се запита дали изобщо е във форма да крои планове и стратегии. Дали не беше просто един старец, който се плаши от сенки?
Нямаше ли да е по-добре за него, ако Маи, Кит и Сримуанг нахранеха червеноперките плаа в мътните води на река Чао Фрая? Ако се превърнеха в набор от анонимни телесни части, които гладните шарани да оглозгат до кокал? Нямаше ли така да е по-добре за него?
Четири. Сз. Смърт.
Избърса ръце в панталона си. Трябваше да се изкъпе. Да се изтърка с белина и да се надява, че това ще свърши работа.
Рикшата свърна зад завоя и се изгуби от погледа му заедно с опасния си товар. Хок Сенг хлътна във входа към цеха, където оборудването вече потракваше, а хората си подвикваха весело.
„Нека е съвпадение — помоли се той. — Нека не е в поточната линия.“
17.
Колко нощи беше изкарал Джайде без сън? Една? Десет? Десет хиляди? Вече не помнеше. Луните отминаваха будни, слънцата се точеха като в сън и всичко се свеждаше до броене, числа се въртяха и набъбваха, надежди повяхваха. Молитви и приношения оставаха без отговор. Гадатели мълвяха предсказания. Генерали даваха уверения. Утре. Най-много след три дни. Имало данни за смекчаване на позицията, плъзнали били слухове за местоположението на някаква жена.
Търпение.
Джай йен.
Хладно сърце.
Нищо.
Извинения и унижения във вестниците. Самокритика, написана със собствената му ръка. Още фалшиви признания за алчност и корупция. Двеста хиляди бахти, които не можеше да върне. Редакторски статии и хули в шепниците. Истории, разпространявани от враговете му, че харчел откраднатите пари по курви, за частен запас от ориз Ю-Текс, който да продава в случай на глад. Тигъра бил просто поредният корумпиран белоризец.
Наложиха му глоби. Конфискуваха цялото му имущество. Опожариха дома му — погребална клада пред очите на семейството му, майката на Чая виеше, а синовете му гледаха сериозно, официално лишени от неговото име.
Решено беше, че няма да прослужи изкуплението си в някой от близките до града манастири. Вместо това щяха да го изпратят в горите на Фра Критипонг, където белият бръмбар беше превърнал земята в пустош, а ветровете довяваха нови щамове на мехурчестата ръжда през границата с Бирма. Щяха да го прогонят в пущинака да размишлява върху греховете си. Обръснали му бяха веждите, кубето му лъщеше голо. Ако случайно се върнеше жив от изгнанието си, го очакваше доживотна работа като охрана във въдворителните лагери за жълти карти на юг — най-черната работа за най-нископоставените белоризци.