Момиче на пружина

Той отпусна ножа. Внезапно се почувства стар. Това беше да живееш в постоянен страх. Да подозираш тринайсетгодишни девойчета, да си мислиш, че собствените ти дъщери искат да умреш. Призля му. Не можеше да я погледне в очите.

— Трябваше да ми кажеш — измърмори сърдито. — Глупаво момиче. Какво толкова тайно има. — Вдигна ризата си и прибра ножа в канията. — Заведи ме при приятелите си.

Тя си избърза сълзите. Не личеше да изпитва негодувание. Адаптивна беше — като повечето млади хора. Тръгна послушно пред него.

Работниците вече идваха в цеха за началото на работния ден. Големите врати бяха отворени и слънцето нахлуваше в голямото помещение. Миниатюрни частици прах танцуваха в сноповете светлина.

Маи го поведе през пречиствателното, стъпките ѝ оставяха следи в наслоения по пода светъл прах. Влязоха в помещението с пресите.

Провесените под тавана решетки изпълваха помещението със солената миризма на съхнещи водорасли. Маи го поведе покрай режещите преси и се мушна под поточната пиния. От другата страна водораслените резервоари клечаха в мълчаливи редици, пълни с живот и сол. При повече от половината се забелязваха признаци на занижена производителност. Вместо десетсантиметров каймак от водорасли, колкото трябваше да се образува за една нощ, на места водната повърхност в резервоарите прозираше гола.

— Там — прошепна Маи.

Кит и Сримуанг лежаха до стената. Вдигнаха помътени очи към Хок Сенг. Той коленичи до тях, но не ги докосна.

— Да са се хранили заедно?

— Едва ли. Не са приятели.

— Не може да е сибискоза, нали? Мехурчеста ръжда? Не. — Той поклати глава. — Ама и аз съм един глупак! Не е нито едното, нито другото. Нямат кръв по устните.

Кит изстена и понечи да се надигне. Хок Сенг се дръпна и потисна импулса да избърше ръце в ризата си. Другият мъж, Сримуанг, изглеждаше още по-зле.

— Този с какво се занимава?

Маи се поколеба.

— Мисля, че захранва резервоарите. Изсипва чувалите с рибешка храна за водораслите.

Хок Сенг настръхна. Двама болни. И лежаха до резервоарите, чието включване в производствения процес той беше разпоредил лично, за да угоди на г-н Андерсън. Съвпадение ли беше? Потръпна и огледа помещението, сякаш го виждаше за пръв път. Резервоарите преливаха, по пода имаше мокри петна, а край ръждивите решетки на отточната система се бяха събрали локви. По влажните повърхности имаше водорасли, развили се неканени там, черпещи енергия от остатъчните хранителни вещества в разплисканата течност. Ако нещо не беше наред с резервоарите, векторите на заразяване бяха навсякъде.

Избърса инстинктивно ръце, после се сепна, ужасен още повече. Сивкавата прах на пречиствателното беше полепнала по дланите му там, където беше отметнал завесата на входа. Заобиколен беше от потенциални вектори. Над главата му висяха сушилните решетки, една до друга по целия таван, натежали от потъмняващ водораслен каймак. От една кална капка. Точно до крака му. И с нея Хок Сенг си даде сметка за един нов звук. Не го беше чувал, когато в цеха беше пълно с хора. Сега обаче, в тишината рано сутрин, звукът прииждаше отвсякъде — тихо трополене като от дъжд. Решетките по тавана се отцеждаха.