Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Тръгнаха по осветените коридори. В сградата още имаше служители, но никой не им обърна внимание. Двамата вървяха наперено, като хора, които знаят къде отиват и нямат навика да дават обяснения. Скоро откриха нужния им архивен отдел и спряха пред стъклените врати. Джайде полюшна палката.
— Стъкло — отбеляза Сомчай.
— Искаш да се пробваш?
Сомчай огледа ключалката, извади шперцове и се хвана на работа. Джайде стоеше нетърпеливо до него. Коридорът бе окъпан в ярка светлина.
Сомчай явно срещаше затруднения с ключалката:
— Остави — каза му Джайде и вдигна палката. — Мръдни се.
Стъклото се строши със звън, посипаха се парчета. Сомчай и Джайде се ослушаха за стъпки, но не чуха нищо. Влязоха и започнаха да ровят в шкафовете. Накрая Джайде намери досиетата на личния състав и двамата се заеха с времеемката задача да преглеждат снимките и да отделят онези, в които откриваха прилика. Преглеждаха и сортираха. Пресяваха.
— Той ме познаваше — измърмори Джайде. — Гледаше право в мен.
— Теб всички те познават — отбеляза Сомчай. — Ти си известен.
— Да бе! Мислиш, че е бил на летището да прибере някаква пратка? Или заради самата инспекция?
— Или просто са следели товара на Карлайл. Или на някой друг дирижабъл, който се е отказал да кацне на летището и вместо това е паднал в окупирана Ланна. Има много възможности, не мислиш ли?
— Ето го! — Джайде посочи. — Това е той.
— Сигурен ли си? Онзи сякаш беше с по-тясно лице.
— Сигурен съм.
Сомчай се намръщи!
— Този тип е обикновен служител. Не е голяма клечка. Няма влияние, нито…
Джайде поклати глава.
— О, има. Видях го как ме гледаше. Беше на церемонията по разжалването ми. — Смръщи чело. — Няма информация за домашния му адрес. Пише само Крунг Теп.
Откъм коридора се чуха стъпки. Двама мъже застанаха пред счупената стъклена врата. Държаха пружинникови пистолети.
— Стой!
Джайде скри папката с досието зад гърба си и попита:
— Да? Проблем ли има?
Двамата от охраната влязоха през прага и огледаха помещението.
— Кои сте вие?
Джайде погледна към Сомчай.
— Нали каза, че съм бил известен.
Сомчай сви рамене.
— Не всички обичат муай тай.
— Може и така да е, но всички обичат да залагат. Със сигурност са залагали за изхода на моите мачове.
Охранителите се приближиха. Наредиха на Джайде и Сомчай да коленичат. Минаха зад тях да им сложат белезници — и в същия миг Джайде замахна с лакът. Уцели единия пазач в корема. Извъртя се и заби коляно в главата му. Другият пазач стреля веднъж, преди Сомчай да го удари в гърлото. Мъжът се срина на пода и изпусна пистолета си. От смазаната му трахея заизлизаха гъргорещи звуци.
Джайде грабна оцелелия охранител и го дръпна към себе си.
— Познаваш ли този човек? — Вдигна пред очите му снимката от досието. Пазачът се опули и взе да клати енергично глава, после понечи да вземе изпуснатия си пистолет. Джайде ритна оръжието настрани, после изрита пазача в ребрата. — Кажи ми всичко за него! Той е ваш. На Аккарат.
Пазачът поклати глава.
— Не!
Джайде го ритна в лицето и от носа на охранителя рукна кръв.
— Казвай или ще последваш приятелчето си.
И двамата погледнаха към гъргорещия пазач със смазаната трахея.
— Казвай — повтори Джайде.
— Няма нужда от всичко това.
На прага стоеше човекът от снимката.
Покрай него в стаята нахлуха мъже. Джайде извади пистолета си, но мъжете стреляха преди него, малките остриета се забиха в дясната му ръка и той изпусна оръжието. Рукна кръв. Джайде понечи да скочи през прозореца на канцеларията, но мъжете го връхлетяха и го събориха, извиха ръцете му зад гърба и стегнаха китките му с ратанови белезници.
— Сложете му турникет! — нареди мъжът от снимката. — Не искам да му изтече кръвта и да умре.
Стегнаха ръката му над раната. Виеше му се свят, но дали от загубата на кръв, или от опустошителното желание да убие врага си, не можеше да прецени. Изправиха го. Избутаха Сомчай до него — носът му кървеше, едното му око беше отекло и затворено. Зъбите му бяха червени. На пода зад него двама мъже лежаха неподвижни.
Мъжът от снимката ги измери с поглед. Джайде отвърна на погледа му, без да мигне.
— Капитан Джайде. Мислех, че вече си се замонашил.
Джайде се опита да вдигне рамене.
— В килийната ми нямаше достатъчно светлина. Затова реших да се покая тук.
Мъжът изви устни в нещо като усмивка.
— Това можем да го уредим. — Кимна на хората си. — Качете ги горе.
Мъжете изведоха Джайде и Сомчай от стаята и ги повлякоха грубо по коридора. Стигнаха до някакъв асансьор. Истински електрически асансьор със светещи цифри и мозайка по стените. Всеки бутон бе в устата на малък дракон, а около драконите имаше изображения на едрогърди жени. Вратата се затвори.