Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Кой си ти? — попита Джайде мъжа от снимката.
Той вдигна рамене.
— Не е важно.
— Ти си от подлогите на Аккарат.
Мъжът не реагира.
Вратата се отвори. Излязоха на покрива. Петнайсет етажа над улицата. Мъжете изблъскаха Джайде и Сомчай до ръба.
— Тук — каза мъжът. — Ще чакате тук. На самия ръб, да ви виждаме.
Мъжете насочиха пружинниковите си пистолети към тях и ги принудиха да застанат на ръба. Метановите лампи зеленееха на улицата долу. Джайде се загледа в тях.
Значи това беше да се изправиш лице в лице със смъртта. Взираше се в дълбините. В улицата далеч долу. Във въздуха, който го чакаше.
— Какво направи с Чая? — извика на мъжа от снимката. Онзи се усмихна.
— Затова ли си тук? Защото не ти я върнахме достатъчно бързо?
Надежда изпърха в сърцето на Джайде. Възможно ли беше да е сгрешил?
— С мен правете каквото искате. Само пуснете нея.
Мъжът сякаш се поколеба. Вината ли го караше да се колебае? Джайде не можа да прецени. Много беше далеч, а и светлината беше слаба. Значеше ли това, че Чая наистина е мъртва?
— Просто я пусни. Прави каквото искаш с мен.
Мъжът мълчеше.
Джайде се запита дали е можел да постъпи другояче. Безразсъдно беше да идва тук. Вече беше загубил Чая. А мъжът не беше обещал нищо, не беше намекнал, че още е жива. Глупаво ли беше постъпил?
— Жива ли е, или не? — попита той. Мъжът се усмихна.
— Сигурно, боли да не знаеш.
— Пусни я.
— Не беше нищо лично, Джайде. Ако имаше някакъв друг начин… — Мъжът вдигна рамене.
Мъртва беше. Джайде беше сигурен, че е мъртва. Всичко това бе част от някакъв план. А той беше повярвал на Прача и неговите теории. По-добре да беше атакувал веднага, с всичките си хора, за да даде жесток урок на търговското. Обърна се към Сомчай.
— Съжалявам.
Сомчай сви рамене.
— Винаги си бил тигър. В природата ти е. Знаех го, когато тръгнах с теб.
— И все пак, Сомчай, ако умрем тук…
Сомчай се усмихна.
— Ако умрем, ти ще се преродиш в чешърка.
И напук на всичко Джайде се разсмя с глас. Стана му добре. Не можеше да спре да се смее. Смехът го изпълни, извиси го. Дори охранителите взеха да се кискат под нос. Джайде зърна разширяващата се усмивка на Сомчай и му стана още по-смешно.
Зад тях се чуха стъпки. И глас.
— Какъв приятен купон. Толкова смях за двама крадци.
Джайде не можеше да спре. Каза през смях, задъхан:
— Сигурно е станала някаква грешка. Ние работим тук.
— Не мисля. Обърни се.
Джайде се обърна. Министърът на търговията стоеше пред него. Аккарат от плът и кръв. А до него… смехът изсвистя от Джайде, както водородът изсвистява от спукания балон на дирижабъл. Аккарат беше заобиколен от охранители. Не какви да е охранители. Черни пантери. Кралските елитни части, чието присъствие беше знак за благоразположението на двореца. Сърцето на Джайде изстина. Никой в министерството на околната среда не се ползваше с такава охрана. Дори самият генерал Прача.
Аккарат разтегли устни в лека усмивка при вида на смаяната му физиономия. Изгледа Джайде и Сомчай като да бяха риби на пазара, но не това смути Джайде. Не можеше да отдели погледа си от безименния мъж зад министъра, мъжа от снимката. Мъжът, който… Парченцата от пъзела се наредиха по местата си.
— Ти изобщо не си от търговското — промълви той. — Ти работиш за двореца.
Мъжът сви рамене.
Аккарат каза:
— Сега не си толкова смел, нали, капитан Джайде?
— Видя ли? Казах ти, че си известен — измърмори Сомчай.
Джайде едва не се разсмя отново, макар че значението на това ново разкритие беше повече от тревожно.
— Наистина ли имаш подкрепата на двореца?
Аккарат вдигна рамене.
— Търговското министерство е в подем. Сомдет Чаопрая поддържа открита към външния свят политика.
Джайде прецени делящото ги разстояние. Твърде голямо.
— Изненадвам се, че хеея като теб е дошъл да види лично как вършат мръсната му работа.
Аккарат се усмихна.
— Не бих го пропуснал за нищо на света. Ти ми излезе твърде скъпо.
— Значи лично ще ни бутнеш през ръба, така ли? — предизвика го Джайде. — Смееш ли да омърсиш кармата си с моята смърт, хеея? — Кимна към хората наоколо. — Или предпочиташ другите да се омърсят вместо теб? Да се преродят като хлебарки и да бъдат смачкани десет хиляди пъти, преди да заслужат сносно прераждане? Да си окървавят ръцете с хладнокръвно убийство? Заради едната печалба?
Мъжете се размърдаха нервно и взеха да се споглеждат. Аккарат свъси чело.
— Ти ще се преродиш като хлебарка, не ние.
Джайде се ухили.