Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Започнете — нареди изрече Мендарк. — Каран, свържи се с първия.
Тя сигурно почерпи хладнокръвие от някакъв скрит източник в себе си, защото вълните на чувствата и вече не заливаха Лиан. Дори му се стори отнесена, когато затвори очи, разшири обсега на съзнанието си и създаде връзка със старшия сред майсторите на илюзии. Светът отвън, бездруго потънал в мъгла и сенки, се размъти още малко.
— Сега и с втория.
Мендарк насочи жезъла си с пресилен жест. Челото на Каран леко се набръчка.
— С третия!
Изредиха кръга, всеки в него се свързваше със следващия и накрая връзката се върна към Каран като удар, от който тя се килна настрани. Призрачно бледа, младата жена се подпря на пръта, за да не падне на земята.
Мендарк се обърна към старшия майстор:
— Помни, че имате само две задължения. Първото, най-важното, е да прикривате войската, да ги направите невидими в мъглата.
— Това вече е сторено — отвърна другият мъж с доста приглушен глас. — В тези условия е лесно.
— Недей да подценяваш тази противничка! — сгълча го Магистърът. — Второ — да бдите за всяка илюзия, с която Фейеламор би скрила пътя от нас, и да я разпръснете, каквото и да ви струва.
— И сега усещаме такава илюзия, но е толкова слаба, че все едно я няма.
— Не се отпускайте! Вероятно поддържа защита на долината, откакто Шанд и Игър са били тук. Но долови ли присъствието ви, ще я засили така, че дори с общи усилия трудно ще я преодолеете. Готови ли сте? А ти — изпружи ръка към Лиан — не смущавай с нищо спокойствието на Каран. Връзката трябва да остане непокътната. Сега е моментът! — натърти Мендарк към Долода, плашливата помощничка на Игър.
Тя изтича да прати вестоносците, които се втурнаха да предадат на чакащите войници, че трябва да тръгнат в колона по пътеката спускаща се по канарите.
Мендарк се затътри тромаво заради болките в ставите към Игър, Ванхе и неговите заместници.
— Талия, щом дам знак, ти ще поведеш първия взвод надолу. Внимавайте, пътеката е опасна. Торгстед — продължи той по-тихо, — ти винаги си ми служил вярно. Ще се спуснеш ли с войската, за да бъдеш моите очи и уши в този набег?
— Ами аз…
Торгстед се озърна колебливо към Осейон.
— Нуждая се там от човек, на когото имам пълно доверие — подчерта Мендарк.
Ръцете на Торгстед трепереха.
— Магистре, нещо ще потръгне зле.
— Ти да нямаш дарбата на усета? — даде воля на досадата си Мендарк.
— Не, макар че майка ми имаше изострено шесто чувство… Е, няма значение. Ще отида, разбира се.
— Добре. Осейон, разположи стражата около палатката и бъдете нащрек.
Едрият тъмнокож воин стисна ръката на приятеля си. Отрядът се промъкна само с едва чуто шумолене и всичко стихна.
Лиан стоеше при входа на палатката и се взираше в Каран. Тя нито помръдна, нито продума, но от време на време се поклащаше. И майсторите на илюзиите оставаха безмълвни. Изведнъж старшият ахна:
— Тя знае! Усещате ли силата на нейната илюзия?!
Всичко помътня. Вътрешността на палатката сякаш се изпълни с мъгла. Някой изохка.
— Ох, че е трудно! — пъшкаше старшият. — Олеле… Дръжте се! Така ще отстъпим пред нея.
Тишината се задържа около минута и мъглата изчезна също толкова внезапно.
— Успяхме — прошепна старшият. — Разбихме нейната защита. Вижте, ето я пътеката.
За миг пред мисления взор на Лиан се мярна видение — въгленочерна пътека, криволичеща в снега между дърветата. Тъкмо нея бяха набелязали съгледвачите.
Намирането на пътя надолу до сборния пункт беше по-мъчно в мъглата, отколкото очакваха, но в края на краищата илюзиите на Фейеламор не се оказаха чак толкова непреодолими. Докато се промъкваха в гората, войниците се присмиваха на врага. Скоро дотича вестоносец при Мендарк, който оповести с крясък победата.
— Тя е лукава, но ние надделяхме. Майсторите са твърде много за нея, а и са силни. Пътят е чист.
— Открай време се съмнявах, че преувеличават могъществото й срещу големи групи познавачи на илюзиите — подхвърли Мендарк на Игър, — макар да е ясно, че в двубой няма кой да й се опре. Талия, готови ли сте?
— Да. Избрах шестима да дойдат с мен.
— Знаеш какво се иска от тебе. Вие навлизате първи и заемате позиция. Щом войската отвлече вниманието й, намирате златото и го донасяте.
— Ванхе — тихо промълви Игър, — а вие готови ли сте? Тантурестият маршал кимна.
— И помни, че това е изпитание за тебе. Подведеш ли ме отново, ще те разжалвам завинаги в редник!
Обидата пролича в очите на Ванхе, но той се обърна към офицерите да даде заповедите си.