Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Аз мога да ти помагам – отговори жизнерадостно тя и продължи да работи още по-усилено, за да стане незаменима.
Двамата вече споделяха едно жилище и един живот. В края на работния ден тя нямаше търпение да приключи със задачите си, за да се прибере навреме вкъщи и да приготви вечеря. Все едно с Ингмар вече бяха женени. Сестра Барбара усещаше, че се приближава към целта. „Скоро – помисли си тя. – Скоро!“
Имаше късмет, че нещата между нея и Ингмар сякаш отиваха на добре, защото в работата имаше проблеми. След обира на Националния музей всичко се беше променило.
– Защо трябва да си седим тук? Иска ми се да правя нещо! – казваше Свен, на осемдесет и четири години.
– И на мен ми се ходи някъде – на пътешествие с лодка по езерото Меларен – обаждаше се неговата приятелка Селма, на осемдесет и три.
– Не може ли всички заедно да отидем по магазините? – намесваше се Гертруде, която беше на осемдесет и шест, като дърпаше сестра Барбара за ръкава. – Малко нови дрехи ще ме развеселят.
Възрастните хора постоянно говореха такива неща и когато положението станеше нетърпимо, сестра Барбара отчаяно търсеше червените хапчета. Търсеше ги навсякъде, но не можеше да ги открие. И ситуацията не се подобри, когато отиде в аптеката.
– От тези хапчета нямаше печалба, така че спряхме да ги произвеждаме – уведомиха я там.
Новите хапчета, които й предложиха, бяха много по-скъпи. Барбара попита Ингмар какво да правят.
– Боже мой, не можем да си позволим толкова скъпи лекарства – отговори той. – Ще се наложи вместо това да забавляваш дъртаците.
После той се разсмя и я прегърна.
Ситуацията започна да излиза извън контрол. Никой от обитателите на старческия дом „Диамант“ не си лягаше в осем вечерта, както се предполагаше, а освен това отказваха да ядат храната, която им сервираха. Най-странно от всички се държеше Долорес, която беше на деветдесет и три. Тя обикаляше навсякъде с една пазарска количка, пълна с одеяла и стари вестници, и твърдеше, че вътре има пари.
– Получих няколко милиона – повтаряше тя всеки ден, като посочваше към пазарската количка, крайно доволна от себе си. – Трябва да кажа, че моят син прояви изключителна щедрост. Само като си помисля, че съм толкова богата.
Барбара се усмихваше и се съгласяваше, защото това е най-доброто, което може да се направи с възрастните хора – да се усмихваш и да се съгласяваш с тях. Беше го научила на един курс.
Долорес си тананикаше нещо, потупваше с ръка по пазарската си количка и цялата грееше от радост.
– Моите милиончета – казваше тя и се кикотеше.
– Поздравления – отвръщаха й всички в старческия дом.
Възрастните хора се организираха, за да подарят на Долорес луксозна торта с крем и зелен марципан, която й беше любима. А една седмица по-късно възрастната жена боядиса дръжката на пазарската си количка в небесносиньо, защото твърдеше, че парите са дар от небето.
Дните на Барбара ставаха все по-напрегнати. Онова, от което всъщност имаше нужда, беше повече персонал в старческия дом „Диамант“, но всеки път, когато повдигаше този въпрос, Ингмар отговаряше, че съжалява, но не могат да харчат толкова много пари.
– Нали разбираш, скъпа моя – обясняваше той. – Ако старческият дом „Диамант“ започне да носи още по-голяма печалба, ще можем да отворим и други старчески домове. И тогава, миличка, аз ще бъда богат.
„Ние ще бъдем богати“, помисли си Барбара, но не го каза на глас. Вместо това му предложи още няколко начина да намалят разходите, за да го зарадва. Дори самата тя малко се срамуваше от едно от предложенията си.
– Ако уволним настоящия персонал и назначим на тяхно място имигранти, ще можем да им плащаме по-малко. Те няма да посмеят да протестират, а ще се радват, че изобщо имат работа – колебливо предложи Барбара.
– Скъпа моя, ти си просто прекрасна – отговори Ингмар и от този ден нататък я гледаше с други очи.
Тя вече долавяше уважението му и се чувстваше не просто негова жена, но и негов партньор в бизнеса.
Сестра Барбара събра документите по бюрото си, провери дали не е забравила нещо в кутията за входящи съобщения и стана. После облече палтото си и пое към вратата. Вчера Ингмар беше споменал нещо за това, че може би щяха да управляват бизнеса заедно. Тя се усмихна вътрешно. Вече се приближаваше към целта, а в последно време всичко се случваше много по-бързо, отколкото беше очаквала.
54.
Един ден, докато миеше съдовете след обяда, Марта подхвърли:
– Би трябвало скоро да ни пуснат в градски отпуск, нали?