Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Изчезна в сградата.
Той дотича до вратата и внимателно заоглежда навътре. От дясната му страна имаше каса за билети. Отляво, на други щандове, бяха изложени сувенири. Подвижна бариера водеше към моста. Недовършената конструкция отдавна бе загубила всякаква стойност, освен като туристическа атракция.
Жената бе на трийсет метра пред него, тичаше по моста към реката.
После се изгуби.
Той се втурна напред, прескочи бариерата и хукна след нея. В края на втория пилон имаше готически параклис — „Сен Никола“. Тленните останки на свети Бенезе, в чиято чест бе построен мостът, известно време били съхранявани там. Но реликвите изчезнали по време на революцията и сега бе останал само параклисът — в готически стил в горната част и в романски — в долната. Именно там бе изчезнала жената. Надолу по каменните стъпала. Над главата му блесна зеленикавият език на нова светкавица.
Изтри дъждовните капки от очите си и се спря на най-горното стъпало. И тогава я видя. Но не долу, а отново горе, тичаше към ръба на четвъртия сегмент от моста, който щеше да я отведе в средата на Рона, без никакъв път за бягство, тъй като останалата част бе отнесена от реката преди триста години. Явно бе използвала стълбите, за да мине под параклиса, с което да се предпази от евентуалните му изстрели.
Затича след нея, заобикаляйки параклиса.
Не искаше да стреля. Искаше я жива. И което бе по-важно, искаше това, което тя носеше. Стреля в краката й. Тя спря и се обърна с лице към него. Той се втурна напред с насочен пистолет. Тя стоеше на ръба на четвъртия сегмент, а зад нея имаше само тъмнина и вода. Гръм раздра въздуха. Вятърът шибаше на злобни талази. Дъждът се стичаше по лицето му.
— Коя си ти? — попита той.
Беше облечена в черно трико, което се сливаше с тъмната й кожа. Беше стройна и атлетична, главата й бе скрита под тясна качулка, виждаше се само лицето й. Държеше пистолет в лявата ръка и найлонова торбичка в другата.
Протегна торбичката над ръба.
— Да не прибързваме — каза тя.
— Мога просто да те застрелям.
— Има две причини да не го направиш.
— Слушам.
— Първо, торбичката ще падне в реката и това, което толкова искаш, ще изчезне. И второ, аз съм християнка. Не можеш да убиеш християнин.
— Откъде знаеш какво мога и какво не мога?
— Ти си рицар тамплиер, както и останалите. Поели сте обет да не вредите на други християни.
— Не мога да съм сигурен, че наистина си християнка.
— Тогава да се върнем към първата причина. Ако ме застреляш, книгите ще заплуват по Рона. Течението ще ги отнесе.
— Очевидно търсим едно и също.
— Доста си схватлив.
Ръката й продължаваше да стои изпъната над ръба и той се опитваше да прецени къде ще е най-добре да стреля. Тя обаче беше права. Торбичката щеше да изчезне много преди да успее да измине трите метра, които ги деляха.
— Май сме в безизходица — отбеляза той.
— Не бих казала.
Тя разпери пръсти и найлоновата торбичка изчезна в тъмнината. Използвайки изненадата му, тя вдигна пистолет и стреля, но Дьо Рокфор се извъртя наляво и се хвърли върху мокрите камъни. Когато избърса дъждовните капки от очите си, видя жената да скача от ръба. Изправи се и се втурна натам, очаквайки да види разпенената Рона, но на около два метра и половина под него се издаваше каменна платформа, част от пилона, който поддържаше външната арка. Видя как жената грабва торбичката и изчезва под моста.
Поколеба се само за миг, след това скочи, приземявайки се на крака. Глезените му се огънаха при удара.
Загърмя двигател и изпод другия край на моста се стрелна моторна лодка, която бързо набираше скорост на север. Вдигна пистолета, но огненото езиче в тъмнината му подсказа, че тя също стреля.
Той отново се хвърли върху мокрите камъни.
Лодката изчезна извън обсега му.
Коя беше тази лисица? Очевидно знаеше какъв е, но не и кой е, тъй като не го бе разпознала. Но бе наясно със значимостта на книгата и дневника. И което бе по-важно, знаеше всеки негов ход.
Изправи се и се спусна под моста, на скрито от дъжда, там, където е била завързана лодката. Хитро бе планирала бягството си. Тъкмо се канеше да се покатери обратно, използвайки желязната стълба, прикрепена към външната част на моста, когато някакъв предмет привлече вниманието му.
Наведе се.
Върху мокрите камъни под моста лежеше книга.
Вдигна я към очите си, напрягайки се да види какво съдържат влажните страници, и успя да разчете някои от думите.