Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Ей онзи там – посочи Сония. – Коланът му има различен цвят.
Ротан погледна през прозореца и видя лорд Болкан, който вървеше с намръщено лице, сякаш се опитваше да реши труден проблем.
– Много си наблюдателна – усмихна се одобрително той. – Шарфът е черен. Това означава, че мъжът, когото видя, е ръководител на съответната дисциплина.
– Ръководител на воините. – Сония погледна към мантията на Ротан и присви очи. – Какъв вид Алхимия изучаваш ти?
– Химия. Освен това я преподавам.
– Както означава това?
Той замълча, обмисляйки как най-добре да й обясни термините, които нямаше да разбере.
– Ние работим с най-различни субстанции: течности, твърди тела и газове. Смесваме ги или ги нагряваме, или ги подлагаме на действието на други субстанции, за да видим какво ще се получи.
Сония се намръщи.
– Защо?
Ротан се усмихна хитро.
– За да видим дали няма да открием нещо полезно.
Сония повдигна вежди.
– И какви полезни неща си открил ти?
– Аз или Химиците на Гилдията?
– Ти.
Той се засмя.
– Не много! Сигурно бих могъл да се определя като провалил се алхимик, но междувременно открих едно важно нещо.
Сония повдигна вежди.
– И какво е то?
– Че съм много добър учител. – Той се отдалечи от прозореца и погледна към рафтовете с книги. – Ако ми позволиш, ще ти помогна да се научиш да четеш по-добре. Искаш ли да се позанимаваме с това още този следобед?
Тя го изгледа продължително с предпазливо, но замислено изражение на лицето. Най-накрая кимна отсечено.
– С кое мислиш, че трябва да започна?
Ротан се приближи до библиотеката и огледа книгите. Трябваше му нещо лесно за четене, но което да задържи интереса й. Той свали една книга и я прелисти. Момичето изглеждаше по-отзивчиво, отколкото бе очаквал. Тя беше любопитна, а умението й да чете и интересът й към книгите се оказаха неочаквано преимущество. И двете показваха, че тя може да се привикне към университетския живот.
Той кимна удовлетворено. Оставаше само да я убеди, че Гилдията не е толкова лоша, колкото й се струва.
Денил се усмихна на приятеля си. От момента, в който Ротан се беше присъединил към Ялдан и жена му за вечеря, той не спираше да говори. Младият магьосник не го беше виждал толкова въодушевен от някой нов ученик – макар Денил да се надяваше, че приятелят му е говорил също толкова ентусиазирано и за неговото обучение.
– Какъв си оптимист, Ротан. Едва се запозна с нея и вече си готов да я възхваляваш като новата звезда на Университета.
Денил едва не избухна в смях, когато видя как Ротан се стегна и се приготви за защита.
– Нима? – отвърна той. – Ако не бях такъв оптимист, нима щях да постигна такива успехи с учениците си? Ако човек се откаже още в началото, няма смисъл въобще да опитва.
Денил кимна. Самият той не беше от най-лесните ученици и се противопоставяше по всякакъв начин на първите опити на Ротан да насочи мислите му в правилната посока и да го откъсне от караниците с Фергън и приятелите му. Въпреки всичките опити на Денил да опровергае Ротан, учителят му никога не се отказа от него.
– Каза ли й, че няма да й навредим по никакъв начин? – попита Езрил.
– Обясних й причината за смъртта на момчето и че искаме да я научим да контролира силата си. Дали ми е повярвала... – Той сви рамене.
– Каза ли й, че може да се присъедини към Гилдията?
Ротан се намръщи.
– Въобще не съм повдигал тази тема. Тя не ни харесва особено. Не бих казал, че ни обвинява за положението на бедните, но смята, че трябва да направим нещо по въпроса. – Той се намръщи. – Казва, че никога не ни е виждала да правим добрини, което може би е така. Повечето от работата, която вършим за града, не касае по никакъв начин нея или останалите обитатели. А и Прочистването...
– Тогава няма нищо чудно, че не харесва Гилдията – каза Езрил и се наведе напред. – А каква е всъщност тя?
Ротан се замисли.
– Тиха, но непокорна. Очевидно е уплашена, но не вярвам, че някога ще видим сълзи в очите й. Сигурен съм, че разбира необходимостта да научи Контрола, така че едва ли скоро ще станем свидетели на някакви опити за бягство.
– А след като се научи да контролира силата? – попита Ялдан.
– Да се надяваме, че дотогава ще сме успели да я убедим да се присъедини към нас.
– Ами ако откаже?
Ротан си пое дълбоко дъх и въздъхна.
– Не мога да си представя какво ще стане тогава. Не можем да я накараме насила да се присъедини към нас, но според законите магьосниците-отцепници не могат да съществуват извън Гилдията. Ако откаже – той се намръщи, – няма да имаме друг избор, освен да блокираме силата й.