Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— След това какво направихте?
— Записах от жетона й името й и мястото, където работи. По ваша молба на следващия ден отидох да я потърся. Собственикът на магазина, където работи, ми каза, че не е дошла на работа и ми даде адреса, където живее. Семейството й беше притеснено, тъй като предишната вечер не се прибрала у дома. Притесних се, че може да е убита – продължи Баран. – По-късно през деня открихме тялото й. Също както лорд Джолън, семейството му и много от убийствата, които разследвах през последните няколко седмици, тя нямаше никакви рани по тялото си с изключение на един плитък разрез. – Той замълча и погледът му се плъзна към Акарин, който продължаваше да стои спокойно и равнодушно.
— Макар че успях да идентифицирам свидетелката, все пак повикахме семейството й в Дома на стражата за потвърждение. Те ни казаха, че тази жена не е дъщеря им, но носи дрехите й. И бяха наистина объркани, когато установиха, че едно друго мъртво момиче, което бяхме открили голо и очевидно удушено, всъщност е дъщеря им. Другото нещо, което ни озадачи, бе че у свидетелката намерихме кама, която отговаряше на описанието, което самата тя ни беше дала по-рано за оръжието на убиеца. Не е необходимо да ви казвам, че това породи огромни съмнения в честността на свидетелката.
В залата се разнесоха приглушени гласове. Капитанът отново погледна към Лорлън.
— Това е всичко, което мога да ви кажа засега.
Администраторът се изправи.
— Ще прекъснем за известно време, за да обсъдим и огледаме уликите. Лейди Винара, лорд Болкан и лорд Сарин ще ми предадат мненията ви.
Изведнъж залата се изпълни с усилваща се глъчка, а магьосниците започнаха да се събират на групи и да обсъждат случая.
Ялдан се обърна към Денил и Ротан.
— Ножът би могъл да е подхвърлен на свидетелката, след като е била убита.
Денил поклати глава.
— Възможно е, но защо й е да лъже за самоличността си? Защо е носила дрехите на другата жена? Дали е приела пари, за да заеме мястото на другата жена, без да си дава сметка, че може да бъде убита? Но това би означавало, че всичко е предварително нагласено.
— В това няма никакъв смисъл. Защо му е на Акарин да урежда свидетел, който да разпознае самия него? – попита Ялдан.
Денил си пое рязко дъх.
— В случай, че има други свидетели. Ако тази история бъде опровергана, всички останали ще бъдат подложени на съмнение.
Ялдан се засмя.
— Или това или някъде в града има черен магьосник, който се опитва да обвини Акарин за престъпленията си. Акарин би могъл да е невинен.
Ротан поклати глава.
— Не си ли съгласен? – попита го Денил.
— Акарин практикува черна магия – каза Ротан.
— Няма как да го знаеш. В стаята му са намерили книги за черната магия – посочи Денил. – Това не доказва, че той я прилага.
Ротан се намръщи. „Но аз знам, че я прилага. Имам доказателство. Аз... Просто не мога да кажа на никого. Лорлън ме помоли да пазя в тайна участието ни, а Сония поиска от мен да помогна на Лорлън.
Първоначално Ротан предположи, че Разпоредителят се опитва да защити и двамата. По-късно осъзна, че позициите на Лорлън в Гилдията ще бъдат разклатени, ако се разбере, че той е знаел отдавна за Акарин. А ако Гилдията заподозреше, че Лорлън е заговорничил с Акарин, тя щеше да изгуби вяра в човека, на когото беше длъжна да се доверява.
Освен ако... ако Лорлън се надяваше да избегне сблъсъка с Акарин, като му позволи да докаже невинността си. Ротан се намръщи и поклати глава. Едно престъпление със сигурност беше доказано: Акарин и Сония притежаваха забранени книги. Това бе достатъчно да ги изключат от Гилдията. И Лорлън нямаше как да попречи на това.
Стомахът на Ротан се сви. Всеки път, когато се сещаше, че Сония ще бъде прогонена, го жегваше болка. След всичко, което беше преживяла – убеждението, че Гилдията иска да я убие, почти пълната загуба на контрол над силите й, залавянето, шантажа на Фергън, тормоза от другите ученици, презрението на магьосниците, превръщането й в заложничка на Акарин, раздялата с Дориен – тя щеше да изгуби всичко, за което бе жертвала толкова много.
Той си пое дълбоко дъх и насочи мислите си към въпроса за намеренията на Лорлън. Може би Разпоредителят се надяваше, че Акарин ще приеме изгнанието и ще си тръгне. Но ако го очакваше екзекуция, той можеше и да не е толкова склонен да сътрудничи. А ако заплахата от екзекуция го тласнеше към сблъсък с Гилдията, Сония сигурно щеше да му помогне.
И сигурно щеше да загине в битката. Може би щеше да е по добре да ги пратят в изгнание.
Но ако Гилдията изключеше Акарин, първо щеше да се наложи да блокира силата му. Ротан се съмняваше, че Акарин ще се примири с това. Дали изобщо съществуваше начин да разрешат проблема, без да се стигне до сблъсък?