Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Всичко се разви както повеляваше обичаят. Стигнала до църквата, булката слезе от коня с помощта на настойниците си. Членовете на кралската гвардия, на тази на Фолкунгите и на тази на архиепископа, оформиха с щитовете и мечовете си кръг в преддверието, където стоеше прелатът, облечен в свещеническите си дрехи и с белия омофор на гърдите и гърба. От двете му страни стояха двама капелани в черно.
Булката се поклони пред архиепископа, внимавайки да не го докосне. Тримата й настойника паднаха на колене пред него и целунаха пръстена му.
След като изгледаха този ритуал от разстояние, Арн и хората му се приближиха, за да поздравят прелата. Арн целуна пръстена му.
Последва тържественият момент, в който Арн и Сесилия застанаха един срещу друг пред архиепископа и тя бавно повдигна ленения воал, за да открие лицето си. Тя вече бе видяла Арн през тъканта, но той не можеше да види лицето й, точно както изискваше обичаят.
Настъпи моментът за раздаването на подаръците. Ярл Ерик пристъпи към Арн и, правейки дълбок поклон — неочаквана чест, която даде повод за доста мърморения, му подаде тежък и скъп колан от златни халки, всяка обкована с по един зелен камък. Арн завърза колана около талията на Сесилия с известна несръчност, предизвикала тук-там смях, а тя се завъртя с вдигнати високо ръце с цел всички присъстващи да видят как златото блести около кръста й и пада надолу отпред по тялото й.
След това Поле Йенсон донесе Сесилиния подарък, който съвсем очевидно бе сгънато синьо наметало. Ескил реагира веднага и отиде да свали от раменете на брат си наметалото, което той носеше. Бавно и тържествено Сесилия разгъна подаръка си. Виковете на силно вълнение и голямо възхищение откъм тълпата не закъсняха и всички се блъскаха зад гърбовете на гвардейците, протягайки врат. Никой никога не бе виждал по-красива мантия. На гърба й блестеше лъвът, целият златен и с кървавочервен език, а трите потока присвяткваха като разтопено сребро. Ескил и Сесилия я положиха на раменете на Арн. Той, също като нея, се завъртя, разпервайки с ръце чудесната дреха, за да могат всички да я видят. Нови викове на възхита отекнаха сред тълпата.
Архиепископът вдигна жезъла си и леко се подразни от факта, че поисканата тишина не настъпи мигновено. Присъстващите не замълчаха не защото бяха неблагочестиви, а защото викаха един през друг от възхита пред скъпите сватбени подаръци.
— В името на Отца и Сина и светата Дева — провикна се епископът в настъпилата най-накрая тишина — аз ви благославям, тебе, Арн Магнусон и тебе, Сесилия Алготсдотер, които се свързвате чрез венчилото, постановено от Господа. Нека щастието, покоят и благоденствието бъдат с вас, докато смъртта ви раздели и нека този съюз, постановен от Господа, спомогне за мира и разбирателството в кралството ни. Амин.
След това той гребна с една сребърна купа, която му подаде един от капеланите, от светената вода и поръси с няколко капки челото, раменете и сърцето на Сесилия. Същото направи и с Арн.
Според архиепископа сега Арн и Сесилия би трябвало да се прегърнат, за да покажат, че бракът им от този момент нататък вече е скрепен. Нито единият, нито другият обаче пожела да направи подобно изпълнение. Пред роднините и приятелите си, както и пред закона, те окончателно щяха да станат съпруг и съпруга едва в брачното ложе. И тъй като от тях явно се очакваше да изберат между архиепископа, който искаше да възтържествува гледната точка на Църквата, и близките си, които пък държаха да се продължи традицията, те прецениха, че сега не е моментът и само един поглед им бе достатъчен, за да се разберат.
Ядосан и на двамата, че се направиха на несхванали намека в благословията му, архиепископът рязко се завъртя на токовете си и влезе в църквата, за да отслужи литургията. Последваха го кралят и кралицата, Арн и Сесилия, шаферите им, както и онези от роднините и приятелите им, които успяха да си намерят място в малката църква.
Тъй като бе наясно, че присъстващите бързат повече да започнат банкета, отколкото да отдадат дължимото на своя Господ, архиепископът бе предвидил по-кратка литургия. По време на песнопенията той получи обаче неочаквана помощ от младоженците и от монаха от ордена на цистерианците, който бе в свитата на Арн. В момента, в който реши да приключи, те подеха продължението, пеейки на три гласа с все по-голяма жар, като Сесилия държеше сопрановата партия, а монахът — басовата, докато накрая очите на двамата съпрузи не плувнаха в сълзи.
Архиепископът огледа приятно изненаданите хора в църквата, които явно бяха забравили намерението си скоро да напуснат дома Божи и да се отдадат на по-осезаеми удоволствия. Погледът му падна върху Арн Магнусон, който за разлика от другите мъже, не бе свалил меча от кръста си. В първия момент той се уплаши при мисълта за някакъв капан, но не долови никакви лоши намерения в очите на този мъж, пеещ с истинско усърдие. Изведнъж си припомни, че въпреки синия си плащ, младоженецът беше тамплиер. Бързо се прекръсти, молейки се в душата си да бъде простен за тази глупава грешна мисъл.