Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

Разбира се, че не. Делото обаче можело да се гледа и при закрити врати. Е, а ако не ги били арестували? Тогава можело да се разказва за тях, така ли? Следователно било само въпрос на време, докато научели всички, че няма никаква връзка между тези групи?

Представителите на правителството и на службата за сигурност повтаряха едно и също: “Секретно, секретно, секретно”. Ситуацията бе комична и безнадеждна. Главното се състоеше в това, че Понти уцелваше с такава точност най-слабото място в следствието. Създаваше се впечатлението, че самият той знае, че всичко е точно така. Знае, че, разбира се, то щеше да изплува на повърхността и арестът на четиримата шведи нямаше да изглежда чак такава необходимост за всички и че нямаше да се потвърдят “неоспоримите” им връзки със седемте палестинци.

“Добре, много добре — помисли си Карл. — А може би Понти наистина е запознат отблизо и с истината, и със същността на проблема?”

След като тръгнаха другите новини, Карл изключи радиото и се върна към бележките за разпита на Хедлунд, а след това се отправи към Фристед, където вече го чакаха двамата следователи, и им разказа за собствената си гледна точка и за германските им колеги, както и за това, че още на сутринта са получени данни за възможността за извършването на арести в Германия.

И едва след това успя най-сетне да се измъкне в града и да позвъни от телефонен автомат, който със сигурност не се подслушваше. Не се доверяваше на своя телефон или, във всеки случай, искаше да избегне ненужния риск. Спусна се до магазина за вино “Сюстембулагет” на площад “Кунгсхолмсторг”, за да съчетае полезното с приятното. Прибрал покупките си във фирмена торбичка, той влезе в телефонната будка, намираща се до Бюрото по печата от другата страна на улицата и набра номера на Шведското радио. Вече бе обмислил добре какво и как щеше да каже.