Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Онази вечер Тюркекул не беше в парка, за да се срещне с теб. С кого е трябвало да се види?
62
Напуснаха апартамента на Аделфия, без да получат отговор.
— Как разбра, че целта им не е Бин Ладен? — попита Чапман. — И че Фаут Тюркекул е имал среща с друг човек?
— Само подозирах — въздъхна Стоун. — Но благодарение на реакцията на Аделфия вече съм сигурен.
— Но тя не каза нищо!
— Точно това потвърди подозренията ми.
— Защо изобщо имаш някакви подозрения? — не се отказваше Чапман.
— Не можеш да възложиш на някого да издирва Бин Ладен и да го назначиш на преподавателско място в някой тукашен университет, освен, разбира се, ако не си убеден, че въпросният терорист се крие някъде тук, на Източното крайбрежие. Лишено е от логика. Затова помолих Хари да го следи. Не толкова да го пази, колкото да разбере с какво се занимава. Или по-скоро с какво не се занимава.
— А как разбра, че Тюркекул не е имал среща с Аделфия?
— Човек не определя такива срещи, за да не се появи на тях. Те контактуват чрез кодирани съобщения на онази дъска. Срещата е била насрочена за късно вечерта. Разстоянието между университета и парка се изминава за пет минути с кола, а Тюркекул би могъл да провери дъската непосредствено преди да тръгне. Ако нещо е възпрепятствало Аделфия в последния момент, би трябвало да го уведоми. Тя реагира много бързо на моето съобщение, което показа, че редовно проверява дъската. Така би отпаднала необходимостта той да се мотае из парка и да я чака. Би било глупаво и неефективно, в случая дори смъртоносно.
— Но с кого е имал среща, след като не е била тя? И срещнал ли се е с някого изобщо?
— Не. Поне аз не видях никого.
— Това какво ти говори?
— Че срещата е била извънредна и хората над него вероятно не са знаели за нея.
— Но ако Тюркекул е бил ценен за тях, те щяха да му поставят охрана. А дори въпросната среща да е била извънредна, това не означава, че не е била свързана с мисията му. Следователно трябва да е била важна и за хората над него.
— В такъв случай има вероятност да са го подмамили.
— Но не са го убили. Което би се случило лесно, ако стрелбата бе започнала няколко минути по-рано. Не, мишената не е бил той.
— Горката ми глава ще се пръсне от предположения — каза Чапман. — За съжаление нито едно от тях няма смисъл.
Върнаха се в парка. Стоун се зае да го обхожда — от север на юг, после от изток на запад. Чапман покорно го следваше, отначало обзета от любопитство, а после от отегчение.
— Вдъхновение ли чакаш, като обикаляш местопрестъплението? — попита най-сетне тя.
— Не вдъхновение, а отговори — отвърна той и отново погледа към сградата, от която вероятно бяха дошли изстрелите. — Някой открива огън. Хората се разбягват. Падиля пада в ямата и бомбата се взривява…
— Взривява се не според плана. А ние трябва да разберем за кого е била предназначена. Постоянно се връщам към това. Трябвало е да избухне, когато в парка се появят ВИП персони. Успеем ли да открием мишената, ще можем да върнем лентата и да стигнем до организаторите на заговора. Поне аз се надявам да е така.
Стоун поклати глава.
— Все още ни липсва нещо. Картината не е пълна. — Той замълча за момент. — Добре, нека действаме по метода на елиминацията.
— Как? — вдигна вежди тя.
— С кого е имал среща Тюркекул, след като не е била Аделфия? — Погледът му зашари из парка. — Не е бил вашият агент, не е бил Падиля, не съм бил и аз…
— Какво?! — зяпна от изненада Чапман. — Нима имаш предвид жената?
— Именно — кимна Стоун. — Мариса Фрийдман.
63
— Защо Фрийдман? — попита Чапман, докато крачеха по Ейч Стрийт.
— Защото беше в парка. Методът на простата елиминация.
— Но тя обясни защо е била там, и то доброволно.
— Ако бях гузен за нещо, вероятно и аз бих постъпил така. Лицето й е засечено от охранителните камери. Логично е да даде някакви обяснения, защото обратното би изглеждало доста подозрително. Затова идва при нас и разсейва подозренията ни, като се представя за добра гражданка, която спазва законите.
— Прекалено добра гражданка! — подметна Чапман и посочи редицата сгради на Джаксън Плейс. — Офисът й е отсреща, което автоматично оправдава присъствието й в парка!
— Свали си ръката, ако обичаш! — рязко заповяда Стоун. — Може да те види от прозореца.