Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

-      Добре.

-      Ще ти донесе всичко до половин час.

Той затвори.

Сет присви очи и разтърка превързаната си лява китка, която бе поела тежестта на тялото му и белезниците се бяха врязали в кожата ѝ.

-      Какво иска този мръсник, Амелия? Защо прави това?

-      Не знаем. Изглежда, че е вдъхновен от един убиец, когото с Линкьлн разследвахме преди години. Първият случай, по който работихме заедно.

-      О, Пам ми разказа за това. Колекционера на кости, нали?

-      Да, същият.

-      Сериен убиец?

-      Не точно. Серийните убийства са садосексуално престъ­пление - ако извършителят е мъж. Престъпникът отпреди де­сет години имаше друг мотив и същото важи за този. Първият убиец имаше мания към костите; нашият има мания към кожа­та. Понеже няколко пъти го спряхме, сега се обърна срещу нас. Сигурно е разбрал, че с Пам сме близки, и е решил да я нападне. Ти имаше лошия късмет да си тук в неподходящ момент.

-      По-добре аз, отколкото Пам.

-      Сет!

Входната врата на сградата се отвори рязко и Пам, задъхана след тичането от метростанцията, нахълта във фоайето. Хвърли се на врата му още преди да е успял да се изправи. Той залитна и за малко да падне.

-      Добре ли си?

-      Добре, предполагам - измънка той. - Малко натъртен и ожулен.

Вгледа се в нея с празни очи. Сякаш полагаше усилие да не я обвини за това, което му се беше случило. Пам забеляза израже­нието му и се намръщи. Избърса сълзите си и отмести няколко кичура коса от румените си бузи.

Сакс я прегърна за момент, но усети напрежение в тялото ѝ и се дръпна.

-      Какво се случи? - попита момичето.

Детективката обясни, без да премълчи нито една подроб­ност. При този тежък живот, който бе водила, Пам не беше чо­век, нуждаещ се от по-деликатно съобщаване на лошите нови­ни.

Въпреки това, докато слушаше, на изопнатото ѝ лице се из­писа обвинително изражението, сякаш Сакс бе довела убиеца. Полицайката заби силно единия си нокът в палеца си.

Шайен Едуардс се показа на вратата, все така с гащеризон, но без маска и хирургическо боне. Докара кашон с десетина найлонови и хартиени плика.

-      Шей, как изглежда?

Тя се намръщи и отбеляза:

-      Трябвало да го спасите, нали? Мисълта ми е, нямаше ли начин да вкарате по-малко външни хора в този килер? Едно от най-силно замърсените местопрестъпления, на които съм пра­вила оглед. - Засмя се и намигна на младежа: - Може ли да ви опипам?

- Да ме...

-      Нападателят ви е докосвал, нали?

-      Да, сграбчи ме през гърдите, когато ми инжектира тая гадост.

Едуардс извади ролка за кучешки косми и събра частици от всички места по ризата му, които той й посочи. Прибра лепка­вите ленти в пликчета и тръгна към микробуса на лаборатория­та, като извика на излизане:

-      Ще закарам тези неща на Линкълн.

Сакс каза на Пам:

-      Не можеш да останеш тук. Мисля, че трябва да се премес­тиш в твоята стая у Линкълн. Ще оставим полицаи за охрана, докато си вземеш каквото ти трябва.