Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
- Бях.
- Къде?
- В Русия.
- Приятелят ви се е покрил в моята страна? - разсмя се Орлов. - Трябваше да се досетя. Знаете ли,
когато разбрах, че е учил в Ленинград, си помислих, че би могъл да е избягал там. Обективно
погледнато, той е познавал добре мястото, нали? Но после не отдадох нужното значение на това
предчувствие. Запитах си, ако бях на мястото на Филипе Мадурейра, къде бих могъл да се укрия? На
студено? Да прекарам остатъка от дните си сред ледовете? В никакъв случай! - Разсмя се отново. - Бих
отишъл на Карибите!
- Така е, но е факт, че се срещнах с Филипе в Русия.
- Къде беше срещата? В Санкт Петербург ли?
- В Сибир.
Чу се леко изсвирване от другата страна на линията.
- Не ме учудва, че никой не е знаел нищо за него през цяло то това време - отбеляза той. - З начи този
тип се е покрил в Сибир, а?
-Да.
- И още ли е там?
Томаш се прокашля.
- Вижте какво, Орлов. Не искам да говорим за това по теле фона. Кога можем да се срещнем?
- Днес.
- Днес не мога. Самолетът ми се приземи тази сут рин в Лисабон, от идох направо в Коимбра да видя
майка ми и сега се връщам в Лисабон. Грохнал съм от ум ора и трябва да се наспя. Не можете да си
представите какво преживях в последните дни.
- Много добре - каза Орлов. - Но поне м и дайте нещо, за коет о да се хвана. Шефът ми в Лион вече ме
навика. Изнервен е, иска резултати, при това веднага. Трябва да му док ладвам.
- Кажете къде можем да се срещнем?
- По обед при Виктор, става ли?
- Виктор ли? Кой е този?
- Ресторант в Алкаб идеш, д о Кашкайш. З наете ли го?
Въпреки умората, Томаш не можа да сдържи усмивката си.
Толкова предвидим беше този Орлов. Щеше да се изне нада, ако руснакът не беше споменал някой
ресторант в разговора им.
МИРИС НА Т ОПЛО ПЕЧЕНО МЕСО ИЗПЪЛВАШЕ ГОЛЕМИЯ САЛОН на Викт ор, където няколко маси вече бяха заети.
Беше още рано, но сервитьорите се суетяха напред-назад с подноси в ръка и бутилки червено вино,
увити в салфетки. Вътре беше приятно, ухаеше на пикантни подправки и вкусни гозби, къкрещи на огъ -
ня. Меката бледожълта светлина, осветяваща ъглите, сякаш га леше декоративната керамика и
придаваше на ресторанта задушевната атмосфера на механа.
Томаш огледа бегло клиентите и след като не откри Орлов, прекоси салона по закътаната пътека
отдясно и влезе във втория салон. Забеляза едрия силует на руснака на една маса в ъгъла, с приведено
над чинията туловище. Когато наближи, видя обичайните капки пот , които се стичаха по пламналото му
лице, и лъсналата му от мазнина уста.
- Похапвате ли вече? - изрече вместо позд рав Томаш.
- Ъхъ - излом от и Орлов и се изправи стреснат като дете, което бяха заварили с ръка, пъхната в буркана
с бонбони. - Здравейте, професоре. - Махна неловко към чиниите, с които бе обсипана масата. -
Извинете, вече не издържах от глад. Когато влязох и вдъхнах миризмата... да си призная, не устоях.
- Добре сте направили, не се притеснявайте - успокои го Томаш, докато заемаше своето място на
масата.
- Ще си сервирате ли?
Масата беше отрупана с най-различни предястия, всички до едно неустоимо вкусни, фантастични
бомби от холестерол. Виждаха се кървавици, наденици, фурми в бекон, шунка от бут с пъпеш, кашкавал
„Сера―, хайвер със зехтин, бели миди ала Буляо Пато, други морски дарове, паниран омар и бутилка
вино „Дао―, вече преполовено, както и чаша, доволно зацапана от мазнината.
- Е, добре се справяте!
- Правим каквото можем.
Томаш си сервира от белите миди, което бе знак за Орлов отново да се нахвърли на деликатесите.
Руснакът заби лъжица в предястията и добави още запаси в чинията си.
- Първот о, коет о смятам да направя, е да ви д окладвам за извършено убийство - съобщи Томаш,
преминавайки направо към въпроса.
Орлов замръзна на секундата с лъжица във въздуха - беше хайвер, от който капеше зехтин.
- Убийство? Какво уб ийство?
- Отидох в Сибир с ед на девойка на име Надежда, приятел ка на Филипе, която беше моята връзка в
Москва. Тя ми беше нещо като водач, разбирате ли? Но стана така, че на връщане бяхме преследвани от
въоръжени мъже, които я убиха.
- Що за история е това? Били сте преследван от въоръжени мъже?
- Веднага ще ви обясня. Но нека първо да ви кажа за убийс твото. Мом ичето беше убито в гората на
северния бряг на езерото Байкал и тялото и още трябва да е там.
- Ако е така, руската полиция сигурно е от крила трупа.