Седмият печат

светлина обливаше великолепния град. Напълни дробовете си със свежия бриз, който духаше на кея -

морето идваше да подуши града, сякаш природата беше разяждана от любопитство пред възхитителното

човешко творение.

Кръстосал с наслада крак връз крак, Томаш Нороня се от пусна на пейката с опиянени сетива от

хармонията на това удивително кътче. Отляво, издигайки се над водното огледало и тропическата

растителност, изпъкваше характерният червеникав цвят на преплетените железа на Харбър Бридж, който

напомняше елипсовидна Айфелова кула, полегнала над морския ръкав, отделящ центъра от жилищната

зона; отдясно, устремени нагоре като гигантски игли от бетон, искряха небостърга чите на Сидни Коув -

символи на власт, подчертаващи могъ ществото на града. Но перлата в короната, най-ценният камък в

тази изящна диадема, блестеше от другата страна на залива - модерната конструкция на Операта,

допряла устни във водата за целувка с морето, беше разперила на всички страни белите си мидени

черупки, слели се една с друга нагоре, сякаш гордо да покажат къде се срещат човешкият гений и

изчистените линии на природата.

Сидни сияеше в тази южна пролет.

Томаш остана двадесетина минути на пейката, потънал в кротко съзерцание на сливащата се с морето

и небето архитектура, сякаш този град не беше изграден от затворници и заточеници, а от учени и

художници. Томаш имаше свободно време и най-добрият начин да го прекара според него беше да се

отдаде на съзерцание и да усети атмосферата на Сидни.

И тогава го забеляза.

Мъжът бе облечен в тъмен костюм със сива вратовръзка, маркови оч ила закриваха очите му. Беше

седнал на пейката недалеч от него и държеше вестник в ръце, Сидни Морнинг Хералд, но като че повече

се интересуваше от Томаш, отколкото от новините. Усещането, че го наблюдават, го накара да се по-

чувства неловко, а после и обезпокоен. Винаги, когато поглеждаше към него, мъжът изглеждаше

погълнат от четивото във вестника. Но докато разглеждаше сградата на Операта от дру гата страна на

Сидни Коув, Томаш се обърна на няколко пъти и установи, че непознатият го наблюдава.

- Мръсникът ме шпионира - процед и Томаш през зъб и.

Надигна се от пейката и тръгна из Кръглия кей по посока на небостъргачите, но без да излиза от

павирания тротоар край водата. След няколко минути обърна глава, преструвайки се, че се наслаждава

на фасадата на Музея за съвременно изкуство. С крайчеца на окото зърна тъмния силует на мъжа: върве-

ше на около стотина метра зад него с вестника под мишница.

Дали не беше съвпадение? Вероятността да го следят му из глеждаше абсолютно фантастична, като

във филм, още повече че не беше казвал на никого закъде ще пътува. Орлов беше прехвърлил парите в