Седмият печат

домовете за възрастни хора, стига да е качествена, има изключително важно значение. - Махна към пода,

сочейки дома. - Но трябва да си изясним какво е старостта, за да разберем какво се случва тук. Някои

смятат, че домът за възрастни хора трябва да е като домовете на обитателите, но това е заблуда, с която

живеят хората отвън, за да не ги гнети действителността. - Мария посочи с жест наоколо. - Истината е,

че един дом за възрастни е по-скоро болница, нали? Обитателите, които могат да се грижат за себе си и

са в добра форма, се броят на пръсти. Повечето от хората тук се нуждаят от помощ за най-дребните

неща. Не могат сами да се мият, не могат сами да се хранят, някои дори не могат да ходят, на други им е

трудно да уринират, много от тях не са с всичкия си, с една д ума, тук по-скоро имаме пациенти,

отколкото наематели.

- Сложно е.

Мария посочи Томаш.

- И освен всичко, трябва и да ви търпим.

- Мен ли?

- Да, вас. Близките.

- Какво правим ние?

- Вие конкрет но нищо... което всъщност не говори във ва ша полза.

- Нали няма да ме порицавате?

- Вижте, далеч съм от под об на идея, но б их искала да раз берете, че присъствиет о на близките е от

съществено значение, за да се помогне на старите хора в този тежък период от живо та им. Много от тях

сякаш вече не разбират нищо, така е, но това не означава, че са станали безчувствени. Напротив, дори са

прекалено чувствителни към вниманието, което семейството им обръща.

- Знам, но наист ина ми беше невъзм ожно да дойда - заоп- равдава се Томаш. - Имах неотложни

ангажименти.

- Вие си знаете - повтори тя. - Не смятам да ви поучавам, но е важно да знаете, че присъствието ви

може да повлияе благотворно за приобщаването на майка ви към живота в дома. Не можем просто да

натикаме старите хора в дома и да очакваме, че това ще разреши всички проблеми като с вълшебна

пръчка. Нашата работа е да поддържаме хората спретнати, стоплени, нахранени и да им даваме

лекарствата навреме. Даваме материалните условия, които по разбираеми причини семейството не е в

състояние да им даде. Но в емоционален план, колкото и да сме симпатични и любезни с обитателите,

това не замества общуването със семейството. Моля ви, идвайте по-често да посещавате майка си, не я

карайте да се чувства отблъсната и изос тавена.

Томаш наведе глава и прехапа устни. Знаеше, че посланието бе отправено лично към него.

- Имате право.

Заковаха се пред дневната. Директорката спря поглед на един силует до прозореца.

- Ето я майка ви - каза тя. - Пред и да отидете при нея, бих искала да ви припом ня нещо: на тази

възраст всички губим по нещо.

- Какво искате да кажете с това?

- Невроните угасват постепенно, понякога по-бързо, друг път по-бавно. Такъв е законът на живота.

Искам да знаете, че при всяко ваше идване тук ще ви се струва различна. И рядко по-добре.