Седмият печат

приятеля му с хладнокръвието, с което екзекутираха Надежда, а преди това бяха елиминирали

американеца в Антарктида и българина в Пловдив. Хвърли скришом поглед към призрака, който

неотлъчно го следваше, и усети как косите му настръхват от страх. Какво да прави? Да се върне в хоте ла

и да резервира полет за връщане? Но това би означавало да изгуби следата на Филипе. Не, всъщност

имаше още една възможност. Трябваше на всяка цена да заблуди преследвача си.

В мига, в който взе решението, Томаш ускори крачка и се залови да изготвя план. Главата му кипе ше

от идеи, докато минаваше под оживената автострада и после по Бридж Стрийт, без да излиза от голямата

Джордж Стрийт; най-сетне се измъкна от нея и сви надясно по посока на Дарлинг Харбър.

Автомобилното трасе пред него внезапно бе пресечено от внушителния силует на платноходка,

минаваща през Кокъл Бей, и Томаш за миг забрави за преследвача, пленен ог неочаквано то видение.

Само в град като Сидни морето можеше да навлиза така из улиците и опънати корабни платна да се

носят спокойно между сградите, сякаш това бе най-естественото нещо на света. Но омаята на

пленителния мираж бързо се разсея, заменена от тревога. Томаш се отправи към един паркиран автомо-

бил и надникна в огледалото, уж да оправи косата си, и отново видя човека с тъмния костюм.

„Лепнал се е за мен и не мърда―, заключи той.

Дарлинг Харбър беше приятно място, оградено от постройки с модерна архитектура. Платноходката,

която беше зърнал преди малко, маневрираше пред кея; виждаха се увеселител ните кораби, хвърлили

котва в залива, както и Пирмънт Бридж от другата страна, прехвърлен над водата, по който минаваше

еднорелсов влак с футуристичен вид. Слезе до кея и възползвайки се от момента, в който преследвачът

престана да го вижда, се шмугна бързо в Кокъл Бей Уорф - увеселителния център на яхтклуба. Смеси се

с тълпата и се измъкна от другия край, втурвайки се по алеята сред дърветата.

Погледна назад и не видя мъжа.

За да се увери, че се е отървал от преследвача, той се шмуг на в първата врата на голям търговски

център, който видя от другата страна на кея - Харбърсайд Комплекс, и се скри вътре. Качи се на

ескалатора и отиде в кафенето с масички на терасата от страната на яхтклуба, откъдето се вгледа в

гъмжащото като мравуняк множество в Дарлинг Харбър.

Остана там десетина минути, за да се увери, че мъжът беше изгубил следите му. Постепенно сърцето

му си възвърна нормалния ритъм. Сега вече можеше да се срещне с Филипе. Пог ледна часовника и

разбра, че времето се бе изнизало по-бързо, отколкото му се струваше. Разполагаше с половин час, за да

стигне до мястото.