Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
Мария посочи вратата.
- Тук.
- Моля?
- Тук, в дома.
Томаш я изгледа объркано.
- Извинете, не ви разбрах. Не казахте ли, че е избягала?
- Казах ви истината. Избяга на трет ия ден.
- Но сега е тук?
- Да, успяхме да я върнем , слава богу.
Томаш въздъхна с облекчение.
- Опитахме да се свържем с вас, но моб илният ви телефон беше изключен. Не можете да си
представите колко пъти опит вахме. И понеже знаехме, че майка ви е пациентка на доктор Говея,
решихме да се обадим в болницата и успяхме да говорим с него. Всъщност доктор Говея я намери и
върна.
- И как се чувства тя сега?
- Свиква, слава богу. Искате ли да я вид ите?
- Разбира се - каза той и се над игна веднага.
- Добре е, но като имаме предвид състояниет о и възрастта и, разбира се - отговори директорката, без
да става. - Беше важно да сте тук с нея през първите дни от приобщаването и към дома.
- Да, знам. Но повярвайте ми, това беше невъзм ожно.
Томаш се поколеба за момент какво да направи: дали да из лезе, или да седне отново. Поведението на
директорката на дома му показваше, че разговорът не е приключил, и може би бе по-добре да се върне
на мястото си.
- Както навярно разбирате, тези неща са малко сложни за нас - каза Мария, решила да го накара да
осъзнае отговорностите си. - Да се управлява старчески дом не е лесно и непрекъснато се сблъскваме с
нови ситуации. Вчера, например, една осемдесетгодишна жена почти цяла нощ е обикаляла дома да
търси кухнята. Объркала се, не могла да намери стаята си и направила опит да легне при трима от
обитателите на дома.
- Сериозно? - уч уд и се Томаш, заемайки от ново стола си. - Виж ти, кат о остарея, искам да дойда тук.
- Не се шегувайте.
- Извинете, представям си как си лежа в стаята, а посред нощ идва някаква жена и се гушва при мен в
леглото. Та това е мечта на всеки мъж!
Мария се разсмя.
- Дори и ако е възрастна?
- Ех, на тази възраст мисля, че не можем да сме прид ирч иви, нали? На война и мишките са храна.
Двамата се разсмяха едновременно, но директорката бързо си върна сериозното изражение. Не и се
струваше етично да се надсмива над това.
- Вие се шегувате, но въпросът е сериозен.
Усмивката изчезна от лицето на Томаш, който кимна утвърдително.
- Знам.
- Имаме клиент и, коит о са просто мечта. Много възпитани и дори се извиняват, че не могат да се
хранят сами. Но има и други...
Тя вдигна очи към тавана в израз на отчаяние, без да довърши изречението.
- Но какво правят другите?
- Всичко, за което се сет ите. Някои не могат да се контролират и ръсят изпражнения из цялата стая,
нещо ужасно. Знам, че не са виновни, но въпреки това не е лесно човек да влезе и да почисти, нали?
Понякога дори ми е жал за служителките.
- Това трябва да са най-тежките случаи.
- Не. Най-тежките случаи са сърд итите, онези, коит о още със ставането си започват да ни хокат.
Закуската е прекалено рано или прекалено късно, леглото е прекалено близо до прозореца или прекалено
далече, всички сме кучи синове, оставили сме косъм във ваната, взели сме пари от портфейлите им или
ги тормозим, яденето е прекалено солено или прека лено безсолно - с една дума, всичко е лошо. А освен
това влизат в конфликт с другите, разменят си обвинения, цяла корида. - Поклати глава. - Вижте, някои
хора превръщат живота ни в ад.
- С възрастта недостатъците се изострят , нали?
- И още как - съгласи се Мария. - Но ист ината е, че на мнозина от тях просто им е криво и поради
липса на друг, си го изкарват на нас. Ето тук е коренът на проблема и трябва да го разберем.
- Не ми казвайте, че майка ми попада в тази група.
- Не. Дона Граса е м ного м ила. Труд но и беше да свикне, така е, но се държи. Освен това не би м огла
да тормози когото и да било.
- Да, м ного бих се учуд ил, ако разбера, че е нагруб ила ня кой.
Директорката най-сетне стана от стола, давайки знак, че разговорът е към края си.
- Има и още една категория, тази на д осадниците. Горките, те не са виновни, но пречат на
обслужването. Някои викат по цял ден, други вървят след нас навсякъде, а двама-трима питат все едно и
също или разказват една и съща история по петдесет пъти на ден. Нуждаят се от някой, който да е
постоянно до тях, но изискванията на обслужването не ни позволяват да поддър жаме дълги разговори.
Как би могла служителката да си приказва с някой половин час, когато трябва да почисти десет стаи за