Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
мрежа, която се простира от Белия дом до Близкия изток. - Сниши глас, сякаш се опасяваше, че могат да
го чуят от съседните маси. - Изправени сме пред могъщи сили, мотивирани да защитят на всяка цена
своя изключително печеливш бизнес. Ако се наложи да отстранят няколко човека, из правили се на пътя
им, не смятам, че това ще представлява някакъв проблем за тези интереси.
Руснакът поклати глава с явен скептицизъм.
- И така да е, продължавам да мисля, че тук нещо не се връз ва.
- Защо?
- Защо петролните интереси ще преследват точ но тези че тирима учени? Има толкова м ного учени,
които изследват връзката между глобалното затопляне и изкопаемите горива. Защо им е да преследват
точно тази група?
- Защото са направили от крит ие, което б и сложило край на бизнеса с петрол.
Орлов смръщи вежди.
- Какво открит ие?
Събеседникът му сви рамене.
- Филипе не ми обясни.
- Защо? Няма ти доверие?
- Не, не е това. Той каза, че щял да разкаже всичко, когато дойде времето.
- И кога ще стане това?
- Нямам представа.
Руснакът поглади брадичката си.
- Къде е сега вашият приятел?
- Не знам. Не знам дори дали е жив.
- Сигурно е жив.
- Надявам се. Единственото, което знам със сигурност, е, че двамата бяхме в Сибир, когато се появиха
въоръжените мъже и щом тръгнахме да бягаме, трябваше да се разделим.
- Накъде пое той?
- Не знам. Филипе тръгна с ед ин негов приятел, руснак, а аз се измъкнах с моя водач Надя, с която се
запознах в Москва. По-късно, на брега на Байкал, преследвачите ни откриха и убиха Надежда. Не знам
дали са хванали Филипе, нямам представа.
- Ако го бяха хванали, вече щяхме да сме го науч или - предположи Орлов. - Но ако нещата стоят така,
както ми казвате, залавянето му е само въпрос на време. Приятелят ви има само един шанс да се измъкне
от тази бъркотия. Досещате ли се какъв е той?
- Какъв?
- Да стигнем първи д о него.
- Кои ние? Аз и вие?
- Интерпол - отвърна Орлов и завъртя вилицата във въздуха. - Уговорихте ли се да се срещнете
отново?
- Да, Филипе каза, че ще се свърже с мен.
- Този път може би е по-д обре да дойда с вас, не м ислите ли?
- Зависи от условията, които ще м и постави Филипе. И зна ете ли, той е убеден, че няма полиция на
света, която да го защити от хората, които го преследват.
- Може и така да е - каза Орлов. - Но Интерпол е най-голямата му надежда. Струва ми се, че е уместно
да ви придружа на следващата среща.
- Не знам дали ще има следваща среща. Но както ви казах, всичко зависи от условията, коит о ще
постави Филипе.
- Както желаете - предаде се Орлов и вд игна ръка да повика сервитьора. - Но после да не се оплаквате.
Мезетата бяха привършили и поръча печено агнешко.
Т ОМАШ ИЗПОЛЗВА ОСТ АНАЛАТ А ЧАСТ ОТ ДЕНЯ, ЗА ДА ДОВЪРШИ НЯ КОИ задачи, остана ли от преди. Когато
излезе от ресторанта, той се обади от колата на доктор Говея, за да обменят впечат ления за състоянието
на майка му. После тръгна към факултета за заседанието на атестационната комисия, на което присъства
телом, но реално не успяваше да следи работата. Притесне нията го отнесоха далече оттук, очите му
виждаха какво става в съвещателната зала, но мислите му витаеха около мъчителните сцени, разиграли
се в тайгата край езерото Байкал. Присъства на заседанието като сомнамбул и като сомнамбул мина през
„Гулбенкян― да провери дали е пристигнала документацията на последните фрагменти от асирийския
барелеф, закупен неотдавна от Аман за музея на фондацията.
Вече се беше стъмнило, когато професорът по история най-сетне се прибра в пустия апартамент.
Намери всичко нахвърляно в безпорядък, както го беше оставил преди да замине за Русия, преди около
две седмици. Хрумна му една д ума, която красноречиво описваше онова, което виждаше пред себе си.
Кочина. Мъжете, заключи той, докато унило оглеждаше хаоса, в който живееше, не са създадени да
живеят сами. Както вина ги му бяха натяквали жените в живота му, той си оставаше в известен смисъл
дете, което имаше нужда от майка, мъж в очакване на някой, който да прояви търпение и да подреди
живота му. Всъщност апартаментът му беше вярно огледало на онова, в което се беше превърнало
съществуването му - безкрайно препускане от едно място на д руго, обвързан от постоянни ангажименти
и копнеещ за спасителна свобода. Може би не му бе писано да стои затворен между четири стени,