Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
По-ниската от двете, съсухрена брюнетка, която всички наричаха Куки, започна без заобикалки:
- Всички знаем, че ти стоиш зад нахлуването в църквата, ясно ни е и защо си го направила.
Мег би трябвало да го предвиди, ала не беше.
По-високата жена свали ръкавицата си за голф.
- Беше си наумила да се пренесеш при него, а той не го искаше, затова реши да направиш така, че да му е невъзможно да откаже. Съсипала си собствения си дом, преди да отидеш на работа у Франческа онази сутрин.
- Не може да го вярвате наистина.
Куки извади един стик от чантата си, без да си поръча обичайната напитка.
- Не мислеше сериозно, че ще ти се размине, нали?
След като те си тръгнаха, Мег взе да кръстосва напред-назад, а после се отпусна тежко върху дървената пейка. Още нямаше и единайсет часът, а въздухът вече тегнеше от горещина. Трябваше да се махне. Тук нямаше никакви изгледи за бъдещето. Никакви истински приятели. Никаква работа, която да си заслужава. И все пак щеше да остане. Щеше да остане, защото мъжът, в когото се беше влюбила толкова глупашки, бе изложил на опасност бъдещето на града, на който толкова държеше, само за да оповести пред света колко много означава тя за него.
И това я сгряваше до дъното на душата й.
Телефонът й започна да звъни малко след това. Първото обаждане беше от Тед.
- Чух, че местната женска мафия се опитва да те изкара от къщата ми. Не им обръщай внимание. Оставаш при мен и се надявам, че възнамеряваш да приготвиш нещо вкусно за вечеря. - Дълга пауза. - Аз ще се погрижа за десерта.
Следващото обаждане беше от Спенс, така че тя не вдигна, той обаче остави съобщение, че се връща след два дни и ще
изпрати лимузина, за да я изведе на вечеря. След него позвъни Хейли и я помоли да се видят при снекбара през обедната й почивка в два часа. Когато Мег отиде, там я очакваше неприятна изненада - Бърди Китъл, настанила се срещу дъщеря си на една от кръглите зелени масички.
Беше облечена за работа в морав плетен костюм. Сакото й беше преметнато през облегалката на стола, разкривайки бяла блуза и пълни, опръскани с лунички ръце. Хейли не си беше дала труда да се гримира, което би се отразило добре на външния й вид, ако не беше толкова бледа и напрегната. Появата на Мег я накара да скочи от стола, сякаш беше на пружина.
- Мама иска да ти каже нещо.
Мег нямаше желание да чуе нищо, което Бърди имаше да й казва, ала въпреки това се настани на празния стол между тях.
- Как се чувстваш? - попита тя Хейли. - По-добре от вчера, надявам се.
- Нищо ми няма.
Хейли се облегна в стола си и зачопли шоколадовата курабия, която лежеше върху къс навосъчена хартия пред нея. Мег си спомни разговора, който беше подочула по време на обяда у Франческа.
„Миналата нощ Хейли пак беше с онзи Кайл Баскъм - казала бе Бърди. - Кълна се, ако забременее..."
Предишната седмица Мег беше видяла Хейли на паркинга с върлинест младеж на нейните години, но когато го спомена, Хейли започна да увърта.
Тя отчупи парченце от курабията. Мег се бе опитала да ги продава от количката си, ала парченцата шоколад много бързо се разтопяваха.
- Хайде, мамо - каза Хейли. - Попитай я.
Бърди стисна устни и златната й гривна издрънча в ръба на металната масичка.
- Чух за взлома в църквата.
- Да, изглежда, всички са научили.
Бърди извади сламката от опаковката и я пъхна в безалкохолната си напитка.
- Преди няколко часа говорих с Шелби. Много мило от нейна страна да те покани да останеш у тях. Не е била длъжна да го прави.
- Знам - отвърна Мег възможно най-неутрално.
Бърди натисна сламката между кубчетата лед.
- Тъй като, изглежда, не си съгласна да отседнеш у тях, Хейли си помисли...
- Мамо! - Хейли я стрелна с убийствен поглед.
- Е, добре деее. Аз си помислих, че може би ще се чувстваш по-удобно в хотела. По-близо е до клуба от къщата на Шелби, така че няма да ти се налага да шофираш толкова много до работата, а точно сега имам свободни стаи. - Бърди заби сламката толкова силно, че проби дупка в дъното на хартиената си чаша. - Можеш да се настаниш в Жасминената стая, безплатно. Тя има и малка кухничка, както вероятно си спомняш, след като толкова пъти си я почиствала.
- Мамо! - Червенина нахлу в бледото лице на Хейли. От нея се излъчваше някаква трескавост, която разтревожи Мег. - Мама също иска да дойдеш, не съм само аз.
Мег дълбоко се съмняваше, но за нея означаваше много, че Хейли държи на приятелството им достатъчно, за да се опълчи на майка си. Взе си парченце от курабията, която Хейли не ядеше.