Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Аз също те обичам - немощно отвърна Мег, а после, след като майка й вече беше затворила, добави: - Не съм координатор по забавленията, а карам количката с напитки. Но бижутата ми страшно се търсят.
Задната врата се отвори, за да пропусне Тед.
- Утре ще изпратя някой да почисти.
- Не - уморено каза тя. - Не искам никой да види това.
Той я разбра.
- Тогава стой тук и си отдъхни. Аз ще се оправя.
Единственото, което искаше, бе да се свие на кълбо и да помисли за всичко, което се бе случило, но беше прекарала твърде много години, оставяйки някой друг да разчиства след нея.
- Добре съм. Нека първо се преоблека.
- Не е нужно да го правиш.
- Нито пък ти.
От гледката на това мило, красиво лице я прониза болка. Само преди няколко седмици би се запитала какво прави мъж като Тед с жена като нея, ала някъде дълбоко в съществото й се случваше нещо, зараждаше се усещане за постижение, от което бе започнала да се чувства малко по-достойна.
Тед издърпа навън първо съсипаната кушетка, а след това дивана и креслата, които Мег беше донесла от клуба. Докато работеше, подхвърляше шеги, за да повдигне настроението й. Тя смете натрошените стъкла, оглеждайки ги внимателно, за да не изхвърли някое от скъпоценните си мъниста. След това отиде в кухнята, за да оправи бъркотията там, ала Тед вече се беше погрижил.
Докато приключат, почти се беше стъмнило и двамата бяха огладнели. Занесоха торбата с храна от партито и две бутилки бира на гробището и подредиха всичко върху една от хавлиите за баня. Ядоха направо от кутиите, а вилиците им от време на време се докосваха. Мег искаше да поговорят за случилото се в къщата на майка му, ала изчака да се нахранят, преди да повдигне въпроса.
- Не трябваше да правиш онова, което стори на партито.
Тед се облегна на надгробния камък на Хорас Ърнст.
- И какво направих?
- Недей да играеш игрички. Това, че ме целуна. - Трябваше да положи усилие, за да потисне възторга, който все още опитваше да се надигне в гърдите й. - Вече целият град знае, че сме двойка. Спенс и Съни ще го научат броени минути след като се върнат.
- Остави ме аз да се тревожа за Спенс и Съни.
- Как можа да направиш нещо толкова глупаво.
Толкова прекрасно.
Тед протегна крака към парцела на семейство Мюлер.
- Искам за известно време да се пренесеш при мен.
- Слушаш ли изобщо какво ти говоря?
- Вече всички знаят за нас. Няма причина да не се пренесеш.
След всичко, което беше направил за нея, Мег не бе в състояние да се кара с него. Вдигна някаква пръчка и започна да чопли кората й с нокът.
- Оценявам предложението ти, но да се пренеса при теб би било, като да се изсмея в лицето на майка ти.
- Аз ще се погрижа за майка ми - мрачно заяви той. - Обичам я, но животът си е мой.
- Да, всички така казваме. Ти. Аз. Луси. - Мег заби пръчката в пръстта. - Ала те са властни жени. Здравомислещи, интелигентни, те ръководят своя свят и ни обичат до безумие. Опасна комбинация, от която е трудно да се преструваме, че са обикновени майки.
- Няма да останеш тук сама. Дори нямаш къде да спиш.
Погледът й се зарея между дърветата, към купчината с боклуци, ктдето сега се намираше нейната кушетка. Който и да стоеше зад всичко това, нямаше да спре, не и докато Мег не си тръгнеше от Уайнет.
- Е, добре - заяви. - Но само за тази нощ.
Последва го обратно до къщата му в ръждомобила. Едва бяха прекрачили прага, когато той я пригегли до гърдите си и се обади по телефона със свободната си ръка.
- Мамо, някой е влязъл в църквата и е обърнал мястото нагоре с краката, така че Мег ще остане при мен за няколко дни. Ти я плашиш, аз съм ти бесен и точно сега не си добре дошла тук, така че ни остави на мира.
След това затвори.
- Не ме плаши - възрази Мег. - Е, поне не много.
Тед я целуна по носа, обърна я към стълбите и я потупа лекичко по дупето, задържайки се за мъничко върху дракона.
- Колкото и да ми е неприятно да го кажа, ти едва се държиш на крака. Отивай в леглото. Аз ще дойда по-късно.
- Романтична среща?
- Нещо още по-хубаво. Ще поставя охранителна камера в църквата. - В гласа му се прокраднаха сурови нотки. - Нещо, което вече щях да съм направил, ако ми беше казала за първия път.
Мег не беше толкова глупава, че да опита да се защити. Вместо това обви ръце около него и го привлече върху бамбуковия под. След всичко, което се беше случило днес, този път щеше да е различно. Този път той щеше да докосне не само тялото й.
Претъркули се отгоре му, улови главата му между дланите си и го целуна необуздано. Той отвърна на целувката й с обичайната си венщна. Възбуди я с опияняващата си опитност. Остави я потна, задъхана и почти... но не съвсем... задоволена.